Градината на Рама [bg]

Не ми трябваше много време, за да се ориентирам в предназначението на помещението. Всеки един от контейнерите беше с размера и формата на манната диня. Реших, че именно тук си държат хранителните записи. Нищо чудно, че не искат никой да се навърта наоколо.

След като проверих контейнерите и установих, че всички те са празни, аз се отправих назад към шахтата. Сетне нещо ме накара да сменя посоката. Прекосих склада и продължих нататък по тунела. Заключих, че би следвало да води нанякъде, в противен случай щеше да завършва тук, в това помещение.

След още половин километър тунелът постепенно се разшири и се вля в просторно овално помещение. В центъра му, където таванът се издигаше на най-голяма височина, се намираше обширна куполообразна конструкция. В стените й, на равни разстояния една от друга, бяха изрязани около двадесетина ниши. Нямаше друга светлина, освен лъча на фенерчето, така че ми бяха необходими няколко минути да огледам помещението с куполообразната постройка в центъра и да ги възприема като едно цяло.

Обходих конструкцията като изследвах нишите една по една. Повечето бяха празни. В една от тях открих три еднакви танкове пазачи, спретнато подравнени плътно до стената. Първоначалната ми реакция беше да се пазя от тях, но това не беше необходимо. Те не функционираха.

Най-интересна засега беше нишата в центъра на помещението, точно на сто и осемдесет градуса от входа на тунела. Тази специална ниша беше грижливо изработена, в стените й бяха издялани дебели полици. Те бяха всичко на всичко петнадесет, по пет на двете странични стени и още пет на стената, която се намираше срещу входа. По страничните полици бяха наслагани предмети (много прилежно подредени); всяка от петте полици на срещуположната стена имаше издълбани по дължината си пет кръгли вдлъбнатини.

Съдържанието на тези вдлъбнатини, всяка от които допълнително беше разделена на сектори, подобни на резени диня, беше загадъчно. Един от секторите на всяка вдлъбнатина съдържаше някакво много фино вещество, наподобяващо пепел. Във втория имаше по един, два или три пръстена в черешово червено или златисто, които разпознах веднага, защото бяха точно като пръстените по шията на нашия сив, мъхест птицеподобен приятел. Останалите неща във вдлъбнатините не се вписваха в някаква видима схема; всъщност някои от вдлъбнатините не съдържаха нищо, освен пепелта и пръстените.

Накрая се обърнах и се приближих до куполообразната конструкция. Входната й врата гледаше към специалната ниша. С помощта на фенерчето я разгледах обстойно. В правоъгълната й повърхност беше издялана сложна плетеница. Състоеше се от четири платна или квадранта. В горния ляв квадрант се виждаше птицеподобно, в съседното табло отдясно имаше манна диня. Долните два квадранта съдържаха непознати изображения. Отляво беше издялано едно раирано същество, разделено на съставните си части, което тичаше на шест крака. Последното табло долу вдясно изобразяваше голяма кутия, изпълнена с много фина мрежа или паяжина.