![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Франк Белароса — каза той.
— Радвам се да се запознаем, мистър Белароса. Джон ми каза, че ви е срещнал в разсадника преди няколко седмици.
— Аха.
Белароса твърдо гледаше Сюзън в очите, макар че забелязах как за половин секунда погледът му се плъзна по краката й. Съвсем не бях доволен, че не си е облякла панталона на анцуга и че се явява, пред един напълно непознат по тенис поличка, която едва скрива чатала й.
Сюзън се обърна към Белароса:
— Трябва да ни извините задето не сме ви посетили досега, но не бяхме сигурни дали сте се нанесли и дали приемате посещения.
Белароса, изглежда, се замисли върху това за момент. Тази работа с посещенията сигурно му създаваше проблеми. Сюзън, трябва да отбележа, влиза в ролята си на лейди Станхоуп, когато иска да накара някои хора да се почувстват неудобно. Не знам дали това е ход за отбрана или нападение.
Белароса не изглеждаше да се чувства неудобно, макар че със Сюзън, изглежда, се държеше малко по-предпазливо, отколкото с мен. Може би краката й го разсейваха. Той се обърна към нея:
— Тъкмо казвах на съпруга ви, че съм ви виждал един-два пъти да яздите кон в имението ми. Не е проблем.
Помислих, че тъкмо ще спомене за скатоловата допълнителна полза за себе си, но той само ми се усмихна. Не отвърнах на усмивката му. Този ден наистина беше свързан с конски фъшкии, помислих си аз.
— Много мило от ваша страна — каза Сюзън на мистър Белароса. — Трябва да посоча обаче, че тук е местен обичай да се вземат под внимание правата на ездачите. Може да маркирате определени конски пътеки, ако искате. Въпреки това, ако някога ловът се възобнови, конете ще следват кучетата, които от своя страна следват следата. Ще ви бъде съобщено.
Франк Белароса отправи продължителен поглед към Сюзън и никой от двамата не мигна. След това Белароса ме изненада, казвайки с хладен глас:
— Предполагам, че има много неща, които все още не разбирам, мисис Сатър.
Сметнах, че е по-добре да сменя темата с нещо, което разбира, затова вдигнах найлоновата торбичка.
— Сюзън, мистър Белароса отгледал тази маруля, radicchio се казва, в оранжерията в Алхамбра.
Сюзън бързо погледна торбичката и отново се обърна към Белароса.
— О, нима сте я оправили? Това е много хубаво.
— Аха. Мястото се съживява.
— А този разсад… — добавих, посочвайки табличката на земята, зеленчуци за градината ни.
— Много любезно от ваша страна — каза Сюзън.
Белароса й се усмихна:
— Съпругът ви ми каза, че се храните с цветя.
— Не, сър, храня се с тръни. Благодаря, че се отбихте.
Белароса пренебрегна смисъла на този рязък отговор и се обърна към мен:
— Как се казва вашето имение? Има име, нали?
— Да — отговорих аз. — Станхоуп Хол.
— Какво означава това?
— Ами… носи името на прадядото на Сюзън — Сайръс Станхоуп. Той го е построил.
— Аха, казахте ми това. Аз трябва ли да нарека някак имението си?
— То има име — отговорих.
— Да, знам. Жената от недвижимите имоти ми каза. Алхамбра. Така си получавам пощата. Без никакъв номер за къщата. Представяте ли си? Но трябва ли да нарека имението с ново име или какво?
— Може, ако искате — отвърна Сюзън. — Някои хора правят така. Други запазват първоначалното име. Имате ли някакво конкретно име предвид?
Франк Белароса се замисли за момент, после поклати глава.
— Н-не. Засега Алхамбра е добре. Макар че звучи испанско. Ще помисля за това.
— Ако можем да ви помогнем за името — каза Сюзън — непременно ни се обадете.
— Благодаря. Мислите ли, че трябва да сложа табела с името на имението? Гледам, че някои имения имат табели. Вие обаче нямате.
— Това изцяло зависи от вас — уверих аз новия ни съсед. — Но ако смените името, уведомете пощата.
— Да. Разбира се.
Сюзън добави — хапливо, струва ми се:
— Някои хора просто поставят пред къщите собствените си имена. Но други, особено ако имената им са известни, не го правят.
Белароса я погледна и се усмихна. После каза:
— Не смятате, че би било добра идея да поставя името си пред къщата, нали, мисис Сатър?
— Не, не смятам, мистър Белароса.
Сега аз започнах да се чувствам неудобно.