Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:

 Как да станеш легендарен наемен убиец? За Джон Рейн това са уроците, които научава в Токио през 1972-ра. Веднага след завръщането си от бойните полета в Югоизточна Азия Рейн започва работа като куриер и пренася пари за корумпирани членове на японското правителство. Но когато с една от доставките става фал, той се озовава под прицела на най-могъщия клан на японската мафия. За да се спаси, Рейн сключва отчаяна сделка. Докато си играе на котка и мишка с якудза и мъчително усвоява новата си роля на наемен убиец, Рейн се влюбва в Саяка, красавица от корейски произход, прикована на инвалидна количка. Ала изискванията на неговата мрачна работа влизат в конфликт със сърдечните му копнежи.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 122
Перейти на страницу:

Опасявах се, че няма да иска да плати авансово половината на абсолютно непознат човек, обаче той се съгласи.

— Добре. Но къде ще се…

— Няма да се срещаме. Няма нужда да знаете за мен нищо друго, освен гласа ми. Така е най-добре и за двама ни. — Всъщност даже наистина да бях друг човек, за какъвто се представях, това щеше да е изгодно само за мен, но смятах, че ще е по-любезно да покажа, че не мисля само за себе си.

— Тогава как ще ви дам плика?

Бях си задал същия въпрос. И тъкмо за да открия отговора, предишния ден бях взел линията „Гинза“.

— Знаете ли къде е метростанцията „Гайенмае“ на линия „Гинза“?

— Разбира се.

— Влезте през вход номер три и идете на перона, на който спират мотрисите за Шибуя. Отляво ще видите два реда с по пет седалки. Дотук ясно ли е?

— Да.

— Залепете плика зад облегалката на първата седалка, до която стигнете, в самия край на реда. Направете го преди осем вечерта и аз ще го взема по-късно. Когато изпълня поръчката, ще повторим същото с останалата част от сумата.

— Но… това са много пари… да ги зарежа просто ей така на станцията.

— Когато видите мястото, ще се уверите, че е достатъчно сигурно. Пликът няма да остане дълго там, спокойно. Но трябва да разберете още нещо.

— Какво?

— Би трябвало да ви е ясно защо е най-добре да сведем контактите помежду ни до минимум. И защо заради собствената си безопасност не искам никой да вижда лицето ми. Очаквам да уважите моето желание за анонимност. Затова, докато се приближавам към перона, или с метрото, или пеш, от едната или другата посока, ако забележа човек, който според мен е там, за да ме изработи, с други думи, да ме разпознае, никога повече няма да се чуем. Разбрахме ли се?

Последва пауза.

— Да.

— Повторете инструкциите ми, за да избегнем недоразуменията.

Той ги повтори.

— Добре — казах аз. — Нали ще се погрижите пликът да е на място до осем вечерта?

— Да.

Затворих, като си мислех, че опитният наемен убиец би го направил точно в този момент, и отидох да закуся. Метаболизмът на двайсетгодишните не може да се игнорира прекалено дълго. Щом се подкрепих, яхнах Танатос и потеглих за Акихабара, електронната Мека на Токио. Обиколих различни магазини и купих пет неща: ютия, маша за къдрене, удължител, изолирбанд и милиамперметър — уред за измерване на силата на електрически ток. Не бях специалист, въпреки че впоследствие постепенно придобих такъв опит, до голяма степен като „слушах“ нещата, по думите на стария нандемоя, обаче бях запознат с основите. Рискът от токов удар не се крие във волтажа, а в ампеража. Тоест пряката опасност не е в самата енергия, а в това колко бързо преминава през човешкото тяло. Затова понякога са фатални даже относително нисковолтови системи, каквито са домашните ел. инсталации. Електричеството се движи бързо. Стига съпротивлението да е слабо — например, когато кожата ви е мокра, — един нисковолтов удар е достатъчен да предизвика камерна фибрилация и светкавично изпадане в безсъзнание, последвани при липса на лекарска намеса от незабавна смърт.

Последната си покупка направих в една дрогерия — минерални соли, които според рекламата облекчавали артритни болки и всевъзможни кожни проблеми и съответно бяха като онези, които сипваха в специалните басейни собствениците на „Дайкоку-ю“. После занесох всичко в един порутен хотел за любов в Юено, панелка, украсена с пластмасови купидончета, където платих за „почивка“ в луксозна стая с „офуро“, тоест вана.

Влязох в стаята, заключих вратата и пуснах водата във ваната — гореща, за да възпроизведа колкото може по-точно условията в „Дайкоку-ю“. Затворих очи и си представих минералните басейни. Реших, че ако се пусне електричество между Озава и канала или крана — всеки един, от които щеше да функционира като заземяване, — по-голямата част от енергията ще заобиколи моя обект. Но ако той се намираше между електрическия източник и канала или крана, токът щеше да мине през тялото му.

Когато ваната се напълни, спрях водата, поставих милиамперметъра върху затворения капак на тоалетната, потопих единия проводник и залепих другия за крана. Наблизо нямаше контакт — добре че се бях сетил да взема удължител. Включих машата за къдрене в него, а щепсела на удължителя — в един от стенните контакти в спалнята. После се върнах в банята, увих машата с пешкир и я потопих във ваната.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)