Игри за милиарди [bg]

Като че ли улиците около завода ставаха все по-западнали и по-грозни, а градината на Пери все повече заприличваше на райско кътче. Вечерите с барбекюто винаги се правеха в двора и днес не беше по-различно. Двеста работници и семействата им вече бяха дошли, пиеха и обменяха пресните клюки. През изминалите години клюките бяха безобидни и най-често се въртяха около горещите теми на деня — кой ще бъде повишен, кой ще се жени и други подобни. Миналата година обаче се бе появила нова тема. Можеше да се опише само с една дума — ужас. Съкращенията се бяха стоварили като юмрук. Една година бизнесът процъфтяваше както никога преди — складът беше пълен с продукция, поръчваха се нови машини, за да се посрещне търсенето, а Пери не смогваше да назначава достатъчно работници, за да поемат работата. После всичко изведнъж се срути. Първите съкращения в историята на „Арван“. Намалиха заплатите. И все още се усещаха вторичните трусове, които караха всички да са изнервени и недоволни.

Еди Лундрен, неизменно щастливият швед, който работеше в смесителния цех, сега обслужваше бара и се гордееше с работата си, макар тя да се състоеше предимно в раздаване на бира и разливане на евтино вино от бутилки в меки пластмасови чаши.

— Както обикновено ли, шефе? — попита той Пери и след кимването бутна към него кутия леденостудено диетично пепси. След като преди двайсет години го бяха изплашили за здравето му, Пери беше престанал да пуши и пиеше много рядко.

Мат Белтън, счетоводителят на Арван, се приближи.

— Доста хора — отбеляза той и кимна към скарите с пиле и обикалящите наоколо работници.

Вторниците бяха строго неофициални мероприятия. Повечето от работниците все още бяха в работното си облекло, а жените им бяха по джинси и тениски. Преди чистката се събираха два пъти повече хора.

Пери отпи глътка пепси.

— Как са числата този месец?

— Не питай.

— Ще съберем ли за заплатите?

— На косъм. Можеше да не успеем. Наложи се да продам пет камиона и шест смесителя, за да вържем двата края.

— Ще издържим още малко — успокои го Пери, като се помъчи да звучи уверено. През изминалата година двамата бяха прибегнали до всевъзможни отчаяни трикове, за да се спасят от фалита. Всичко, което не беше фиксирано за пода, се продаваше обикновено за една десета от стойността му. Безкрайните, обикновено безразсъдни усилия да се съберат пари продължаваха. Няколко пъти бяха изоставали с вноските по кредитите. Известно време чарът и репутацията на Пери караха банките да проявяват неохотно търпение. После обажданията станаха заплашителни и дори зли. Мат се принуди да се държи твърдо, за да накара банкерите да бъдат по-толерантни. Заплаши един особено противен от тях, че ако продължава в този дух, ще обявят фалит, след който всички лешояди ще могат да си издерат очите, за да докопат остатъците, които нямаше да имат почти никаква стойност.

Мат беше човекът, който трябваше да извърши съкращенията. Пери нямаше сърце да го направи, така че финансистът трябваше да осъществи орязването и да съобщи лошата новина на нещастниците. Естествено, популярността на Мат се сгромоляса. Няколко пъти рязаха гумите на колата му, така че започна да ходи на работа с такси и да се промъква до кабинета си през задния вход. Носеше си храна в плик, за да избегне лошите погледи и жлъчните коментари в кафенето на фирмата.