Московският клуб (Къртица 3) [bg]

За всеобща изненада отговорът на Павличенко бе спокоен и той съвсем не се оправдаваше.

— Наистина е невероятно — каза сдържано той. — И аз, и хората ми бяхме озадачени.

Той вдигна рамене, разпери ръце, на пръв поглед съвсем непринудено, но по лицето му бе изписано напрежение.

— В крайна сметка, както ви е известно, аз нося отговорност.

— Сигурно би могъл да си вземеш отпуск по болест.

Предложението, направено с изключителна студенина, идваше от външния министър Едуард Шеварднадзе, яростен поддръжник на Горбачов.

Павличенко не отговори веднага, явно въздържайки се от не толкова спокойни реплики. Усмихна се любезно. Понякога му се струваше, че всяко заседание на Политбюро е като да влезеш в клетката на лъва.

— Не — отвърна той. — Щом здравословното ми състояние започне да пречи на изпълнението на служебните ми задължения, аз незабавно ще си подам оставката. Можете да бъдете сигурни в това. Разровили сме много надълбоко, масово се провеждат разпити, правим необходимите арести. И няма да се спра преди всички да са удовлетворени.

Обръщаше се не само към президента, но и към всички присъствуващи.

Шефът на КГБ, както и всеки от събралите се, знаеше, че Горбачов дължи политическото си оцеляване единствено на КГБ. Всъщност без КГБ той изобщо нямаше да е тук. Мнозина, които нямаха добро мнение за КГБ, наричаха случая „фаустовската сделка на Горбачов“. И това бе съвсем вярно — Горбачов отдавна да си беше отишъл, ако зад гърба му не стояха КГБ или армията, а на военните никак не им се нравеше човекът, който открито заявяваше намерението си да съкрати военните разходи. Но хората в КГБ, които бяха далеч по-космополитни в сравнение с другарите си от армията, виждаха смисъла в плана на Горбачов, разбираха, че той всъщност не отслабва Русия, а я укрепва (поне в дългосрочна перспектива), затова и го подкрепиха при неуредиците.

Не беше необходимо Павличенко да казва гласно онова, което си мислеше всеки един от присъствуващите — деликатните преговори, които щяха да доведат президента на САЩ в Москва на кратко посещение, лесно можеха да бъдат провалени от бомбата в кремълската Оръжейна палата. Президентът можеше да отмени визитата си, при това съвсем оправдано, поради незадоволителна безопасност.

Американският президент трябваше да пристигне в началото на ноември, за да присъствува на тържествата по случай годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. Като пропаганда беше неповторимо — това узаконяваше Октомврийската революция, като в очите на Запада я издигаше до Френската и Американската революции. Несъмнено Белият дом не бе взел лесно това решение и президентът, както и всички останали, бе наясно, че това е един важен жест към Горбачов, а не просто връщане на визитата.