![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Керн и Рут отидоха в хотела. Взеха пътническата чанта на Рут и тръгнаха за гарата. Рут се беше умълчала.
— Не тъгувайте — каза Керн. — Скоро ще ви последвам. След една седмица най-късно ще трябва да напусна. Уверен съм в това. И ще дойда във Виена.
— Елате. Но само ако ще е по-добре за вас.
— Защо не казахте просто: елате.
Тя го погледна малко виновно.
— Нима казаното от мен не значи повече?
— Не зная. Стори ми се много предпазливо.
— Да. — Тя изведнъж се натъжи. — Така беше наистина — предпазливо.
— Не тъгувайте — каза Керн. — Толкова весела бяхте преди малко!
Тя го погледна безпомощно и промълви:
— Не ми обръщайте внимание. Понякога не зная какво правя. Може би е от виното. Да приемем, че е от виното. Елате. Имаме още няколко минути.
Отидоха в парка, седнаха на една пейка и Керн обгърна с ръка раменете й.
— Радвайте се, Рут. Другото е лошо. Знам, че говоря глупости, но за нас това не е глупост. Ние, особено ние, се нуждаем от всяка малка радост.
Тя гледаше право пред себе си.
— Бих искала да съм весела, Лудвиг. Предполагам, че по природа съм сериозна. Така ми се иска да приемам нещата по-леко и да правя другите щастливи! Но всичко, което казвам, излиза някак странно, тежко. — Тя изрече сърдито тази дума. И Керн изведнъж забеляза, че по бузите й се леят сълзи. Тя плачеше безгласно, сърдита и безпомощна. — Не зная защо плача. Не ме гледайте! Не ме гледайте!
— Недейте, мила! — каза Керн.
Тя се наведе напред и сложи ръце на раменете му.
Той я притегли към себе си и я целуна. Очите й бяха затворени, устните упорито и здраво стиснати, като че не искаха целувката му.
— О… — Тя се поуспокои. — Знаете ли… — отпусна глава на рамото му, все още със затворени очи, — знаете ли…
Отвори уста и устните й станаха меки като плод.
Продължиха по пътя си. На гарата Керн изчезна и й купи букет рози, благославяйки безгласно господина с монокъла и съдържателя на „Черното прасе“.
Рут се смути, когато й поднесе цветята. Изчерви се и тъгата изчезна от лицето й.
— Цветя! — каза тя. — И то рози! Изпращане като на кинозвезда.
— Изпращане, каквото би имала съпругата на някой богат търговец — заяви гордо Керн.
— Търговците не поднасят цветя, Лудвиг.
— Поднасят. Младото поколение поднови този обичай.
Той сложи чантата и пакетчето с пастите в мрежата за багажа. Рут излезе с него. На перона взе главата му в двете си ръце и го погледна втренчено.
— Много благодаря, че бяхте тук! — Тя го целуна. — А сега си вървете, докато аз се връщам във влака. Не искам да ме видите, че плача пак. Ще помислите, че не мога да върша нищо друго. Вървете си…
Той не тръгна.
— Не се страхувам от сбогувания — каза той. — Много сбогувания е имало в живота ми. А това не е сбогуване.
Влакът потегли. Рут махна с ръка. Керн остана на мястото си докато последният вагон се изгуби от погледа му.
После си тръгна. Струваше му се, че целият град е умрял.
Пред входа на хотела срещна Рабе.
— Добър вечер — каза Керн, извади кутията с цигарите и му я подаде. Рабе отстъпи и вдигна ръка, сякаш искаше да отклони удар. Керн го погледна смаяно.
— Извинете — каза смутено Рабе. — Това е само… неволна реакция…
И взе цигара.
От две седмици Щайнер беше келнер в кръчмата „Зеленото дърво“. Беше късно през нощта. Съдържателят си бе легнал преди два часа.
Щайнер спусна капаците.
— Затваряме — каза той.
— Да пийнем още по една, Йохан — помоли един от посетителите, дърводелец с лице като краставица.
— Добре — отговори Щайнер. — Палинка ли?
— Не. Стига вече унгарска ракия! Да почнем с една хубава сливовица.
Щайнер донесе бутилка и чаши.
— Изпий и ти една — покани го дърводелецът.
— Не искам повече тази вечер. Или трябва да престана да пия още сега, или да се напия.
— Напий се. — Дърводелецът потърка пъпчивото си лице. — И аз ще се напия. Представи си само: трета дъщеря! Влиза тази сутрин акушерката и казва: „Моите поздравления, хер Блау, за хубавичката ви трета дъщеря!“. А аз мислех, че този път непременно ще е момче. Три момичета и никакъв наследник! Не е ли достатъчно, за да полудееш, Йохан? И ти си човек най-после и разбираш как се чувствам.