Обичай ближния си [bg]

— Не може да е дошъл за нас — каза Керн. — Никой не знаеше, че ще дойдем тук.

— Не може да е дошъл за нас — съгласи се Рут. — Може би е съвсем случайно тук. Но несъмнено е все пак, че ни наблюдава.

Келнерът отнесе чиниите. Керн го погледна безутешно. Той възнамеряваше с тази вечеря да достави радост на Рут, а онзи приятел с монокъла я бе провалил. Керн стана ядосано.

Решил беше вече.

— Една минутка, Рут…

— Какво ще правите? — попита тревожно тя. — Стойте си тук!

— Не, това няма нищо общо с онзи човек. Отивам да поприказвам със съдържателя.

Преди да напусне хотела, той беше сложил за всеки случай две флакончета парфюм в джоба си. Сега искаше да види дали не ще може да даде едно от тях на съдържателя срещу две парчета баница. Те струваха много повече, но това нямаше значение. След провала на пържолите Рут трябваше да хапне поне любимия си десерт. А може би ще успее да уреди и кафе.

Той излезе и направи предложението си на съдържателя, който пламна веднага.

— Аха! Опитваш се да избягаш, без да си платиш сметката! Мислиш, че можеш да се нахраниш и да не платиш нищо, нали? Слушай, приятелю, теб ще те оправи само полицията.

— Мога да платя това, което сме изяли. — Керн хвърли сърдито парите на масата.

— Преброй ги внимателно — каза съдържателят на келнера. После се обърна троснато към Керн. — Събирай си партакешите! Какво смяташ да измъкнеш по този начин? Посетител ли си или продавач?

— Засега съм посетител — заяви яростно Керн, — а вие сте…

— Една минута — каза един глас зад него.

Керн се обърна. Непознатият с монокъла бе застанал точно зад него.

— Може ли да ви задам един въпрос?

Той се отдалечи на няколко стъпки от касата. Керн го погледна с разтуптяно сърце.

— Вие сте германски бежанци, нали? — попита непознатият.

Керн го погледна втренчено.

— Какво ви интересува?

— Нищо — отговори спокойно другият. — Само че чух случайно разговора ви. Искате ли да ми продадете парфюма?

Керн реши, че намеренията на непознатия са му ясни. Ако му продаде парфюма, ще бъде виновен в търговия без разрешително и може да бъде незабавно арестуван и изгонен.

— Не — каза той.

— Защо?

— Защото нямам нищо за продан. Аз не съм продавач.

— Добре, да направим замяна тогава. Аз ще ви дам това, което съдържателят отказа да ви даде — пасти и кафе.

— Не разбирам какво желаете — каза Керн.

— Зная, че сте много мнителен — усмихна се непознатият. — Но ще ви обясня. Аз живея в Берлин и след един час се връщам там. А вие не можете да се върнете.

— Не — каза Керн.

Непознатият го погледна.