Обичай ближния си [bg]

Той напълни чинията й и взе още няколко пасти за себе си.

— А сега — каза със самодоволна въздишка — свийте останалите в два пакета. Единия ще вземете със себе си, Рут. Колко е приятно, че мога да сторя нещо за вас!

— Шампанското е вече в леда — каза келнерът, като прибра сребърната фруктиера.

— Шампанско ли? Хубава шега! — изсмя се Керн.

— Никаква шега. — Келнерът посочи към вратата, откъдето се появи самият съдържател с напълнена с лед купа, от която се подаваше гърлото на бутилка шампанско.

— Надявам се, че не ми се сърдите — усмихна се любезно съдържателят. — Аз се шегувах само, разбира се…

Керн се облегна на стола си с широко разтворени очи. Келнерът кимна.

— Всичко е платено.

— Сънувам — каза Керн като потърка очи. — Пили ли сте някога шампанско, Рут?

— Не. Досега съм го виждала само на кино.

Керн с мъка си възвърна самообладанието.

— Драги приятелю — обърна се той важно към съдържателя. — Виждате ли какво ви предлагах: едно флаконче от световноизвестния парфюм на Керн срещу две смешни банички. А видяхте ли сега какво плати за този флакон познавачът?

— Човек не може да знае всичко — извини се съдържателят. — Моята специалност са по-скоро напитките.

— Рут — каза Керн, — отсега нататък вярвам в чудеса. Не бих се изненадал, ако през прозореца долети бял гълъб и ни донесе два паспорта с петгодишен срок или безсрочно разрешително за работа.