Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— И ти изглеждаш много добре, татко — каза той. — Лимонадата е платена вече. И аз печеля нещичко сега. Знаеш ли как? От някогашната ни стока. От бадемовия крем и твоята тоалетна вода „Фар“. Намерих малко у един дрогерист, оттам ги купувам.
Погледът на Зигмунд Керн просветна малко. Той се усмихна тъжно.
— Трябва да обикаляш, значи, и да ги продаваш. Прощавай, Лудвиг.
— О, глупости! — Камък заседна в гърлото на Керн и той преглътна бързо. — Този живот е най-доброто училище, татко. Животът се научава по-добре от низините. И хората също. След това не ще има възможност за големи разочарования.
— Само да не се разболееш.
— Няма. Много добре съм се калил вече.
Излязоха.
— Виждам, че имаш много надежди, Лудвиг.
„Господи! — помисли си Керн, — той нарича това надежда! Надежда!“
— Всичко ще се оправи отново — каза на глас. — Не може да продължава така.
— Да… — Старецът погледна пред себе си. — Лудвиг — каза тихо той, — когато се съберем пак… с майка ти… — той махна с ръка, като че искаше да прогони нещо, — ще забравим всичко това… Няма и да мислим дори за него, нали?
Той говореше тихо, с почти детинска доверчивост и с глас, напомнящ чуруликането на уморено птиче.
— Само заради мен не можеш да продължиш следването си, Лудвиг — каза тъжно и почти несъзнателно, като човек, който е размишлявал толкова дълго за вината си, че я изказва почти като автомат.
— Без теб не бих съществувал — отговори Керн.
— Бъди здрав, Лудвиг. Не искаш ли да вземеш цигарите? Аз съм ти баща в края на краищата и бих искал да сторя нещо за теб.
— Добре, татко, ще ги взема.
— Не ме забравяй съвсем — каза старецът и устните му затрепериха. — Намеренията ми винаги са били добри, Лудвиг. — Той повтори неколкократно името му, като че не искаше да се отдели от него. — При все че не успях, Лудвиг. Аз исках да се грижа за всички ви, Лудвиг.
— И се грижеше за всички ни, докато можеше.
— Да си вървя вече. Всичко добро, моето дете.
„Дете, помисли Керн… кой от двамата е дете?“ Той погледна как баща му тръгва по улицата. Обещал бе да му пише и да го види пак. Но знаеше, че го вижда за последен път. И го гледаше с широко отворени очи, докато старецът се загуби от погледа му. Чувство на неизмерима пустота изпълни душата му.
Той се върна в хотела. Марил беше все още на терасата и четеше с ненавист и презрение вестника. „Странно — помисли си Керн, — колко бързо понякога може да рухне всичко… само за времето, прекарано от някого в спокойно четене на вестник. Петдесетгодишен сирак…“
Лицето му се изкриви в горчива насмешка. Сирак… Сякаш човек не може да е сирак и при живи майка и баща.
След три дни Рут Холанд замина за Виена. Тя бе получила телеграма от една приятелка, при която можеше да отседне. Смяташе да си потърси работа и да се запише в университета.
В навечерието на заминаването си отиде с Керн в ресторант „Черното прасе“. И двамата се хранеха досега в евтини закусвални, но Керн бе предложил да отпразнуват последната си вечеря.
„Черното прасе“ беше задимено заведение с евтина, но много вкусна храна. Керн бе научил за него от Марил.
Марил го бе запознал с цените и бе препоръчал специалитета на заведението — телешкия гулаш. Керн преброи парите си и реши, че ще могат да си поръчат и баница със сирене за десерт. Рут му бе казала някога, че я обича.
При пристигането им ги посрещна неприятна изненада. Гулаш вече нямаше; бяха закъснели. Керн прегледа изплашено менюто. Повечето ястия бяха много по-скъпи. Застаналият до масата келнер изреждаше напевно ястията.
— Пушено месо с кисело зеле, свински пържоли със салата, пиле паприкаш, пресен пастет от черен дроб…
„Пастет от черен дроб — помисли си Керн, — този глупак смята, че сме мултимилионери.“ Той подаде менюто на Рут и я запита:
— Какво бихте искали вместо гулаш? — А същевременно пресметна, че ако поръчат свински пържоли, и дума не може да става за баница.
Рут едва хвърли поглед към листата.
— Кренвирши и салата от картофи — каза тя. Това беше най-евтиното ястие.
— Глупости — протестира Керн, — това не е меню за прощална вечеря.