Убийството на прислужницата [bg]
- Автор: Джеймс Филлис Дороти
- Серия: Адам Далглиш #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2845-7
- Переводчик: Ваня Томова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убийството на прислужницата [bg]». Краткое содержание книги:
– Горкото момиче – каза той. – Горката тя. А беше толкова щастлива снощи.
– Говорихте ли с нея след празненството? – Стивън не успя да прикрие нетърпението в гласа си. – Не, не успях. Понякога се обърквам много за времето. Глупаво от моя страна. Сега като ми споменавате за това, трябва да кажа, че не съм говорил с нея през целия ден вчера. Видях я из градината, разбира се. Беше облечена в толкова красива бяла рокля. Не, говорих с нея в четвъртък вечерта. Вървяхме заедно по пътя и аз я попитах за Джими. Мисля, че беше в четвъртък. Да, трябва да е било четвъртък, защото през цялата вечер в петък си бях вкъщи. Четвъртък вечер беше последният път, когато говорихме. Беше толкова щастлива. Разказа ми как ще се жени и как Джими ще си има баща. Но всички вие знаете за това, предполагам. За мене беше изненада, но разбира се, много се зарадвах. А сега това. Полицията има ли някакви новини?
Той се огледа наоколо, сякаш питаше внимателно и съвсем не беше наясно за ефекта от думите си. Всички замълчаха, после Стивън каза:
– Може би знаете, че аз предложих на Сали да се омъжи за мене. Но тя не може да ви е казала за това в четвъртък. Тя дори не знаеше тогава. Никога не съм ѝ споменавал за женитба преди седем и четирийсет вечерта в събота.
Катерин Бауърс се изсмя и засрамено се извърна, когато Дебора я погледна. Мистър Хинкс сбърчи вежди разтревожен, но тихият му старчески глас беше твърд.
– Аз се обърквам понякога с времето, но съм сигурен, че беше четвъртък, когато се видяхме. Излизах от черквата след вечерня и Сали минаваше с Джими в количката. Няма как да съм объркал разговора. Не точните думи, но смисъла. Сали каза, че скоро Джими ще си има баща. Попитах я дали познавам младоженеца, но тя само се разсмя и каза, че предпочита това да остане изненада. Беше много възбудена и щастлива. Повървяхме още малко заедно и я оставих пред моята къща, защото предположих, че тя идва насам. Съжалявам, бях сигурен, че всички вече знае-те за това. Важно ли е?
– Инспектор Далглийш сигурно така мисли – каза Дебора уморено. – Предполагам, че трябва да отидете при него и да му кажете. Едва ли имате друг избор. Но той има нечовешката възможност да изтръгва нелицеприятни истини.
Мистър Хинкс изглеждаше разтревожен, но не се наложи да отговаря, защото някой почука на вратата и се появи Далглийш. Той протегна ръка към Стивън. Увито в бяла мъжка кърпа имаше малко изцапано с кал шишенце.
– Познавате ли това? – попита той.
Стивън отиде при него, погледна, но не протегна ръка.
– Да, това е шишенцето от сънотворните хапчета от шкафа за лекарствата на баща ми.