Убийството на прислужницата [bg]

– Стига сте повтаряли „нали така“, нали така това, нали така онова. Знаете много добре, че съм му предписвал. Това не е тайна. Не виждам какво общо имат те с тази история. – Изведнъж той се вцепени. – Да не искате да кажете, че първо е била упоена?

– Още нямаме доклада на съдебния лекар, но изглежда, че това е много възможно.

Докторът не се престори, че не разбира.

– Това е лошо.

– Това доста стеснява кръга на заподозрените. Има и други смущаващи обстоятелства.

Далглийш каза на доктора за липсващите хапчета, за Сали, за която се твърдеше, че ги е намерила, за Стивън и десетте хапчета и за шишенцето, заровено в поляната на мястото за игра на съкровища. Като свърши, за миг настъпи тишина. Докторът беше потънал назад в стола си, който отначало изглеждаше твърде малък, за да издържи тази бодра и успокояваща закръгленост. Когато заговори, плътният, боботещ глас внезапно бе станал стар и уморен глас.

– Стивън не ми е казал. Разбира се, че заради празненството не е имал възможност. Може обаче и да е размислил. Сигурно си е помислил, че от мене няма голяма полза. Трябваше да знам, разбирате ли. Той няма да си затвори очите за такава небрежност. Баща му... мой пациент. Познавам Саймън Макси от трийсет години. Аз съм довел децата му на този свят. Трябва да познаваш пациентите си, да знаеш кога имат нужда от помощ. Аз просто оставях рецептата седмица след седмица. Напоследък дори не се качвах често горе да го видя. Струваше ми се, че няма смисъл. Не мога обаче да си представя какво прави Марта там. Грижи се за него, всичко прави. Сигурно е знаела за тези хапчета. Имам предвид, ако Сали е казала истината.

– Трудно е да си представим, че е измислила цялата тази история. Освен това тя е взела хапчетата. Предполагам, че ги продават само с рецепта?

– Да. Не можеш просто да влезеш в аптека и да ги купиш. О, но тя е казала истината. Никога не е имало съмнение. Аз обвинявам себе си. Трябваше да видя какво става в Мартингейл. Не само със Саймън Макси. С всички тях.

„Значи, той мисли, че някой от тях я е убил“, помисли Далглийш. „Ясно вижда накъде вървят нещата и това не му харесва. Едва ли може да му се търси вина за това. Знае, че това е престъпление на някой от Мартингейл. Въпросът е дали със сигурност знае? И, ако е така, кой точно?“

Той разпита за съботната вечер в Мартингейл. Разказът на доктор Епс за появата на Сали преди вечеря и разкритието за предложението на Стивън беше доста по-малко драматичен от разказите на Катерин Бауърс и на мис Лидъл, но в основата си версиите съвпадаха. Той потвърди, че нито той, нито мис Лидъл са излизали от кабинета, докато е ставало броенето на парите, и че той видял Сали Джъп да се качва по централното стълбище точно когато заедно с домакинята на къщата двамата минавали през хола към външната врата. Мислеше, че Сали била по халат и носела нещо, но не си спомняше какво. Можеше да е било чаена чаша с чинийка или голяма чаша. Той не ѝ казал нищо. Тогава я е видял жива за последен път.