Убийството на прислужницата [bg]
- Автор: Джеймс Филлис Дороти
- Серия: Адам Далглиш #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2845-7
- Переводчик: Ваня Томова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убийството на прислужницата [bg]». Краткое содержание книги:
– Така ли? В какъв смисъл?
Тя направи усилие да прикрие смущението си и да се престори, че мисли внимателно по въпроса.
– Не знам просто какво да кажа. Ако ми бяхте задали този въпрос преди една седмица, нямаше да се колебая да ви кажа, че Сали е чудесна в работата си и е достойно момиче, което прави всичко по силите си да не повтаря грешката си. Сега обаче не мога да не се чудя дали не съм бъркала спрямо нея, дали Сали наистина е била искрена. – Тя говореше с тъгата на познавач, чиято предишна безпогрешна оценка накрая се е оказала неправилна. – Предполагам, че сега вече няма никога да узнаем, дали е била искрена, или не.
– Под искрена приемам, че искате да кажете дали е била откровена в привързаността си към мистър Макси.
Мис Лидъл поклати тъжно глава.
– Всичко говореше, че не е била искрена. Никога не съм била в по-голям шок, инспекторе. Разбира се, че тя не е имала право да приеме д-р Макси, независимо какво е изпитвала към него. Тя показа, че направо ликува, когато застана пред прозореца и ни каза това. Той, разбира се, беше ужасно притеснен и пребледнял. Горката мисис Макси, това беше ужасен момент за нея. Страхувам се, че винаги ще се обвинявам за случилото се. Аз препоръчах Сали за Мартингейл. Изглеждаше толкова прекрасна възможност за нея във всяко отношение. И сега, това.
– Значи вярвате, че смъртта на Сали Джъп е пряк резултат от нейния годеж с мистър Макси?
– Ами така изглежда, нали?
– Аз твърдя, че смъртта ѝ е много удобна за всеки, който не е харесвал предложената женитба, семейство Макси, например.
Лицето на мис Лидъл пламна.
– Но това е нелепо, инспекторе. Ужасно е да се говори така. Ужасно. Разбира се, че не познавате семейството така както ние, но трябва да ви кажа, че цялата тази идея е нелепа. Не е възможно да сте си помислили, че аз съм искала да кажа такова нещо! Напълно ми е ясно, какво се случи. Сали се е била забъркала с някакъв мъж, когото ние не познаваме и когато той чул за годежа – ами, загубил е контрол. Влязъл е през прозореца, нали? Това е, което мис Бауърс ми каза. Ами, това доказва, че не е бил човек от семейството.
– Убиецът вероятно е излязъл от стаята през прозореца. Още не знаем как той или тя е влязъл там.
– Вие наистина ли си представяте как мисис Макси се спуска по стълба от този прозорец. Не би могла да го направи!
– Не си представям нищо. Стълбата е била на мястото си и всеки, който е искал, е можел да я използва. Може да е била сложена там дори и ако убиецът е влязъл през вратата.
– Но Сали щеше да чуе! Дори стълбата да е била поставена там тихо. Или да погледне през прозореца и да я види.
– Може би. Ако е била будна.
– Не разбирам, инспекторе. Вие, изглежда, сте решили да подозирате семейството. Ако знаехте само какво са направили за това момиче.
– Бих искал да ми кажете.
– А вие не трябва да ме разбирате погрешно.
– Подозирам всеки, който е познавал мис Джъп и няма алиби за времето, през което е убита. Затова съм тук сега.
– Е, предполагам, че знаете за моите движения. Нямам желание да ги пазя в тайна. Доктор Епс ме докара с колата си. Тръгнахме от Мартингейл около десет и половина. Трябваше да пиша за малко в тази стая и после се разходих в градината. Легнах си около единайсет часа, което е доста късно за мене. Чух за този ужас, докато привърш-вах закуската си. Мис Бауърс се обади по телефона и попита, дали мога да взема Джими, докато те разберат какво ще стане с него. Естествено, оставих заместничката ми мис Полак да наглежда момичетата и излязох. Обадих се на Джордж Хопгуд и го помолих да дойде с таксито.
– В началото казахте, че според вас новината за годежа на мис Джъп за мистър Макси е причината за нейната смърт. Тази новина беше ли известна извън къщата? Аз разбрах, че мистър Макси е направил предложението си в събота вечерта, така че никой, който не е бил в Мартингейл след това време, не е могъл да знае.
– Доктор Макси може да е направил предложението си в събота, но няма съмнение, че момичето е било решено да го спечели още преди това. Нещо се е случило, сигурна съм в това. Видях я на празненството и тя беше много възбудена през целия следобед. А казаха ли ви как беше изкопирала роклята на мисис Риско?
– Едва ли искате да кажете, че това е друг мотив.
– Показва накъде е вървяла мисълта ѝ. Нямайте никакво съмнение – Сали получи това, което е искала. Съжалявам единствено, че семейство Макси са замесени в тази бъркотия заради нея.
– Казахте ми, че сте си легнали около единайсет часа след разходка в градината. Има ли някой, който да потвър-ди това?
– Доколкото знам, никой не ме е видял, инспекторе. Мис Полак и момичетата са по леглата си в десет часа. Аз, разбира се, си имам собствен ключ. Необичайно е за мене да изляза по този начин, но бях много разстроена. Не можех да не мисля за Сали и за мистър Макси и знаех, че няма да мога да заспя, ако си легна по-рано.