![Убийството на прислужницата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/0/ubijstvoto-na-prisluzhnicata-bg-download.jpg)
Убийството на прислужницата [bg]
- Автор: Джеймс Филлис Дороти
- Серия: Адам Далглиш #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2845-7
- Переводчик: Ваня Томова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убийството на прислужницата [bg]». Краткое содержание книги:
– Благодаря Ви. Имам само още два други въпроса. Къде в тази къща държите лични документи? Искам да кажа, документи, които се отнасят до управлението на този приют. Писма от комисията например.
Мис Лидъл отиде до бюрото от розово дърво.
– Пазим ги в това чекмедже, инспекторе. Държа го заключено, естествено. Макар че тази стая се почиства само от момичета, на които имам доверие. Ключето стои в малкото чекмедже над него.
Тя вдигна капака на бюрото и показа мястото. Далглийш си помисли, че само глупава или лишена от любопитство домашна прислужница би подминала скритото ключе, ако е достатъчно смела да го потърси. Мис Лидъл очевидно беше свикнала да си има работа с момичета, кои-то бяха до ужас респектирани от официални документи и не можеха и да помислят да ги пипат без позволение. Но Сали Джъп не беше нито глупава, нито лишена от любопитство, подозираше той и сподели това с мис Лидъл. Както се очакваше, представата как Сали с лукава усмивка пипа, където не трябва, изпълни с още по-голямо възмущение мис Лидъл, отколкото думите му за семейство Макси.
– Искате да кажете, че Сали може да е ровила из мои-те неща? Никога не бих повярвала на това преди, може пък и да сте прав. О, да. Разбирам сега. Затова ѝ харесваше да работи тука. Цялото нейно послушание и учтивост са били само преструвка! И като си помисля, че съм ѝ се доверявала! А аз наистина мислех, че държи на мене, че аз ѝ помагам. Доверяваше ми се. Но предполагам, че всичките истории са били лъжи. Сигурно ми се е присмивала през цялото време. Предполагам, че и вие ме смятате за глупачка. Е, може и да съм, но не съм направила нищо, от което да се срамувам, нищо! Без съмнение са ви разказали за тази сцена в трапезарията на семейство Макси. Тя не може да ме уплаши. В миналото може да е имало малки трудности тука. Не ме бива много с цифри и сметки. Никога не съм се правела на добра в това отношение. Но не съм направила нищо лошо. Може да попитате всеки член на комитета. Сали Джъп може да души наоколо колкото си иска. Нищо добро не е видяла от това.
Тя се тресеше от гняв и не се и опита да скрие горчивото задоволство, което придружаваше последните ѝ думи. Но Далглийш не беше подготвен за реакцията ѝ на последния му въпрос.
– Един от моите сержанти беше при семейство Проктър, най-близките родственици на Сали Джъп. Естествено, надявахме се те да ни дадат някаква информация, която да ни помогне. Малката им дъщеря беше там и ни разказа някои неща. Можете ли да ми кажете, мис Лидъл, защо сте се обадили в събота сутринта на мистър Проктър в деня на празненството? Детето е вдигнало телефона. – Преобразяването от гневна ненавист в слисваща изненада у мис Лидъл беше смехотворно. Тя буквално зяпна.
– Аз? Телефонирала съм на мистър Проктър? Не знам какво искате да кажете! Не съм била във връзка със семейство Проктър откакто Сали отиде в Мартингейл. Те не се интересуваха от нея. За бога, защо да се обаждам по телефона на мистър Проктър?
– Това се чудех и аз – каза Далглийш.
– Това е смешно! Ако се бях обаждала на мистър Проктър, щях да ви кажа. Защо да имам някакви възражения? Но не съм. Детето сигурно лъже.
– Някой лъже, това е сигурно.
– Е, не съм аз – троснато каза мис Лидъл. Поне по този въпрос Далглийш беше склонен да ѝ повярва. Докато тя го изпращаше на вратата, той попита между другото:
– Разказахте ли на някого за събитията в Мартингейл, когато се прибрахте, мис Лидъл? Ако вашата заместничка е била все още будна, сигурно е било естествено да споделите за годежа на Сали.
Мис Лидъл се поколеба, след това отговори отбранително:
– Е, новината щеше да се разчуе, нали? Искам да кажа, че семейство Макси едва ли е очаквало новината да остане тайна. Всъщност наистина споменах за това пред мис Полак. Мисис Пулан беше също тук. Беше дошла от Роуз Котидж да върне лъжичките за чай, с които ѝ бяхме услужили за празненството. Така че мисис Пулан знаеше и не се опитвайте да ми кажете, че тя може да има нещо общо със смъртта на мис Сали.
Далглийш отговори неопределено. Той не беше толкова сигурен.
2
Към обяд всички дейности в Мартингейл замираха. Далглийш и сержантът все още работеха в кабинета, откъдето сержантът излизаше от време на време да говори с дежурния на вратата. Полицейските коли все още пристигаха тайнствено, разтоварваха своите пътници – униформени и цивилни с шлифери и след кратък престой ги откарваха другаде. Семейство Макси и техните гости наблюдаваха тези пристигания и заминавания от прозорците, но никой от тях не беше извикан повторно след разпитите, продължили до късно следобед. Изглежда, бяха приключили с въпросите за този ден и компанията можеше да помисли за вечеря с надеждата, че ще се нахранят, без някой да ги безпокои. Къщата изведнъж беше утихнала и когато Марта нервно и нерешително удари гонга в седем и половина, той изтрещя като груба намеса в тишината на скръбта с неестествено висок звук за техните опънати нерви. Самата вечеря започна и приключи в мълчание. Призракът на Сали се придвижваше от вратата до бюфета и когато мисис Макси позвъни и вратата се отвори, за да пропусне Марта, никой не вдигна поглед. Мислите, кои-то я занимаваха, съответстваха на мизерната ѝ вечеря. Никой не беше гладен и нямаше нищо, което да възбуди апетит. След това всички се преместиха в гостната, сякаш негласно им беше отправена обща покана. Изпитаха облекчение, когато видяха, че мистър Хинкс минава пред прозореца и Стивън отива да го посрещне. Най-сетне беше дошъл представител на външния свят. Никой не можеше да обвини викария, че е убил Сали Джъп. Предполагаше се, че идва да предложи като духовник напътствия и утеха. Единствената утеха, която семейство Макси би приело, беше уверението, че в края на краищата Сали не е умряла, че те са преживели един кратък кошмар, от който сега се събуждат малко уморени и малко изтерзани поради липсата на сън, но окрилени от радостта на откритието, че нищо от това не е било истина. Но ако се окажеше, че съвсем не е така, появата на някой извън сянката на подозрението беше най-малкото окуражаващо; присъствието му можеше да придаде на този страховит ден илюзията, че всичко е наред. Те си дадоха сметка, че бяха говорили шепнешком, когато поздравът на Стивън към викария им прозвуча като крясък. Той влезе при тях със Стивън по петите му, четири чифта очи го погледнаха в очакване, сякаш нямаха търпение да разберат присъдата, която светът е произнесъл над тях.