Убийството на прислужницата [bg]

3

Едва към десет часа Далглийш успя да разпита доктор Епс. Докторът беше обикалял почти целия ден пациенти, които може би не представляваха толкова спешни случаи, та да оправдаят едно неделно посещение, но му осигуряваха извинение да отлага разпита. Ако искаше да скрие нещо, предполагаше се, че вече е решил каква ще бъде тактиката му. Той по принцип не беше заподозрян. Никой не си представяше, че може да има мотив. Но беше домашният лекар на семейство Макси и техен близък приятел. Никога не би възпрепятствал охотно правосъдието, но може би имаше нетрадиционни идеи за това какво представлява правосъдието и можеше да се възползва от професионалната дискретност като вратичка, ако иска да избегне неудобни въпроси. Преди време Далглийш имаше неприятности с такъв свидетел. Но сега нямаше защо да се тревожи. Доктор Епс, който сякаш възприе срещата им почти като среща между пациент и лекар, го покани с готовност в лечебницата от червени тухли, която беше погрешно пристроена към приятната му къща в джорджиански стил[4] и се вмъкна в един въртящ се стол пред бюрото му. Размахвайки ръка, той посочи на Далглийш стола на пациента – един голям уиндзор[5], смущаващо нисък, на който беше трудно да изглеждаш, че си удобно седнал или да започнеш разговор. Далглийш едва ли не очакваше докторът да започне с поредица от лични и неудобни въпроси. Но фактически доктор Епс очевидно беше решил да говори предимно той. За Далглийш това беше добре дошло, защото знаеше много добре кога може да научи най-много благодарение на мълчанието си. Докторът запали голяма лула с особена форма.

– Няма да ви предложа да пушите. Нито да изпиете едно питие. Знам, че обикновено не пиете със заподозрени. – Той погледна бързо Далглийш, за да види реакцията му, но като не получи никакъв коментар, разпали лулата си с няколко единични поемания на въздух и заговори.

– Няма да ви губя времето да казвам колко ужасно е това. Наистина е трудно за вярване, но все пак някой я е убил. Сложил е ръка на шията ѝ и я удушил. Ужасно е за мисис Макси. За момичето също, разбира се, но естествено, мисля за живите. Стивън ми се обади около седем и половина. Няма съмнение, че момичето е намерено мъртво, разбира се. Било е мъртво от седем часа, доколкото мога да преценя. Съдебният лекар знае повече от мене по този въпрос. Момичето не е било бременно. Идвала е да я преглеждам и затова знам. Това обаче ще бъде голямо разочарование за селото. Харесва им, когато чуят най-лошото. А и щеше да бъде мотив, предполагам – за някого.

– Ако мислим за мотив – отговори Далглийш, – можем да започнем с този годеж на мистър Стивън Макси.

Докторът се размърда на стола си от неудобство.

– Пълни глупости. Момчето е глупак. Той няма нищо освен заплата и господ знае, че това е много малко. Разбира се, ще получи нещо, когато баща му умре, но тези стари семейства трябва да живеят и да поддържат собствеността си с пари – цяло чудо е, че не е трябвало да разпродават имоти. Правителството прави всичко възможно да ги затрие. Да се чудиш дали не сме полудели. Обаче това не е ваш проблем! От мене да го знаете, че Макси съвсем не е в състояние да се ожени. И къде е мислил да заведе Сали да живее ? Да остане в Мартингейл със свекърва си? Глупак с глупаците, не е наред в главата.