Убийството на прислужницата [bg]

– Не знам дали бих нарекъл това място точно приют – каза сержантът. Далглийш огледа отново мебелите, това грижливо пазено наследство от детството на мис Лидъл.

– Спокойно можеше да принадлежи на самотна жена на възрастта на мис Лидъл. Тя е превърнала това място в свой дом преди повече от двайсет години. Може всичко да направи, за да не допусне самата тя да бъде изгонена от това място.

Сержант Мартин не можа да отговори, защото въпросната дама влезе при тях. Мис Лидъл винаги се чувстваше най-добре на своя територия. Здрависа се спокойно и се извини, че е трябвало да я чакат. Като я гледаше, Далглийш установи, че тя е използвала това време, за да сложи пудра на лицето си и да настрои ума си решително. Очевидно беше решила да приеме посещението като жест на любезност, стига да можеше, и ги покани да седнат с целия чар на който е способна една неопитна домакиня. Далглийш отказа чай, внимателно отбягвайки укорителния поглед на своя сержант. Мартин се потеше обилно. Неговото мнение беше, че педантизмът, проявен към вероятен заподозрян, може да стигне много далече и че един хубав чай в горещ ден никога не е възпрепятствал закона.

– Ще се опитаме да не ви задържаме задълго, мис Лидъл. Сигурен съм, че сте разбрали, че аз разследвам смъртта на Сали Джъп. Разбирам, че вчера вие сте била на вечеря в Мартингейл. Разбира се, била сте също и на празненството следобед и естествено, познавате мис Джъп още от времето, когато е била тук в „Сейнт Мери“. Има едно-две неща, за които много се надявам вие да дадете обяснение.

Мис Лидъл се сепна от последната му дума. Когато сержант Мартин с жест на досада извади тетрадката за протоколиране на разпитите, Далглийш забеляза как тя бързо навлажни устни, а ръцете ѝ се напрегнаха почти незабележимо и си даде сметка, че тя е нащрек.

– Всичко, което попитате, разбира се, инспекторе. С „инспектор“ да се обръщам към вас, нали? Разбира се, познавах Сали много добре и тази история е ужасен шок за мене. Така е за всички нас. Опасявам се обаче, че няма да съм ви много полезна. Не съм много наблюдателна – не забелязвам и не помня нещата много-много, нали разбирате. Това е доста голям недостатък понякога, но не можем всички да сме детективи. Нали така? – Нервният ѝ смях прозвуча малко неестествено.

„Взехме ѝ страха“, помисли сержант Мартин. „Може пък да има нещо тука.“

– Нека да започнем със самата Сали Джъп – каза Далглийш кротко. – Разбирам, че тя е живяла тук през последните пет месеца на бременността си и се е върнал пак тук, когато са я изписали от болницата след раждането. Останала е тук, докато започне работа в Мартингейл, което е станало когато бебето е навършило четири месеца. Дотогава е помагала тук в домакинството. Сигурно сте я опознали много добре през това време. Харесвахте ли я, мис Лидъл?

– Дали съм я харесвала? – жената се засмя нервно. – Не е ли това странен въпрос, инспекторе?