![Убийството на прислужницата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/0/ubijstvoto-na-prisluzhnicata-bg-download.jpg)
Убийството на прислужницата [bg]
- Автор: Джеймс Филлис Дороти
- Серия: Адам Далглиш #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2845-7
- Переводчик: Ваня Томова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убийството на прислужницата [bg]». Краткое содержание книги:
Далглийш попита на кого друг в селото е предписвал това сънотворно.
– Ще трябва да си погледна бележките, ако искате да съм точен. Може да отнеме половин час. Това не е обикновена рецепта. Мога да си спомня един или двама пациенти, които са го взимали. Може да има и други, разбира се. Сър Рейнолд Прайс и мис Полак в „Сейнт Мери“ го взимаха, това знам. Мистър Макси, разбира се. Впрочем какво става с неговото лекарство сега?
– Задържали сме сънотворните хапчета. Разбирам, че доктор Макси е предписал същото лекарство в сироп. А сега, докторе, трябва да поговоря с вашата икономка и си тръгвам.
Измина цяла минута, преди докторът да чуе. Измъкна се тромаво от стола си, мърморейки извинения и тръгна от лечебницата към къщата. Там Далглийш се увери, че докторът е пристигнал в десет и четиресет и пет и е бил извикан за раждане в единайсет без десет. Той и не очакваше да чуе нещо друго. Трябваше да провери и семейството на пациентката, но без съмнение, щяха да осигурят алиби на доктор Епс до три и половина през нощта, когато най-накрая беше оставил мисис Бейнс от Несингфорд горда с първородния си син. Доктор Епс е помагал да се появи нов живот, а не е отнел живота на Сали Джъп.
Докторът промърмори нещо за късно посещение или визита и тръгна с Далглийш към портата, предпазвайки се от студената вечер с голямо и тежко палто, най-малко една мярка по-голямо от неговата. Когато стигнаха до портата, докторът, който бе сложил ръце в джобовете, възкликна изненадано и разтвори дясната си ръка – в нея се видя малко шишенце. То беше почти пълно с дребни кафяви хапчета. Двамата мъже мълчаливо се вгледаха в него. После доктор Епс каза:
– Хапчета за сън.
Далглийш извади носна кърпа, уви в нея шишенцето и го пусна в своя джоб. С интерес забеляза първия инстинк-тивен жест на съпротива от страна на доктора.
– Това е сигурно лекарството на сър Рейнолд. Нищо общо няма със семейство Макси. Това палто беше на Прайс. – Тонът му беше отбранителен.
– От кога имате това палто, докторе? – попита Далглийш.
Отново последва дълга пауза. Тогава, изглежда, докторът си даде сметка, че има факти, които е безсмислено да прикрива.
– Купих го в събота на църковното празненство. Купих го по-скоро на шега, закачка между мене и... продавача.
– И това беше кой? – попита Далглийш неумолимо.
Доктор Епс не срещна погледа му, а отговори мрачно:
– Мисис Риско.
4
Неделята беше по светски безкрайна и остави след себе си спомен за толкова непривична седмица, че понеделникът се зададе без цвят и форма – просто време без край. Потокът от съобщения беше по-голям от обикновено благодарение на неуморимия телефон и на онези по-специални и по-малко научни начини за свързване на хората в провинцията. Предполагаше се, че утрешната поща щеше да бъде още по-голяма, когато новината за убийството в Мартингейл щеше да стигне до онези, които разчитаха на вестниците за новините. Дебора беше поръчала пет-шест вестника. Майка ѝ се чудеше дали тази екстравагантност е израз на провокация, или опит да задоволи любопитството си.
Полицията все още използваше кабинета, макар че бяха обявили намерението си да се преместят в Мунрейкърс Армс по-късно през деня. Мисис Макси тихомъл-ком им пожела да се насладят на храната там. Стаята на Сали оставаше заключена. Само Далглийш имаше ключ и не даваше никакви обяснения за честите си посещения там, нито за това какво е намерил или се е надявал да намери. Лайънел Джефсън беше пристигнал рано сутринта – превзет, скандализиран и безполезен. Семейството се надяваше, че и полицията е разбрала какво голямо недоразумение е той. Както Дебора беше очаквала, той изглеждаше съвсем не на място в тази ситуация – толкова различна от обичайните му дела и опит. Очевидната му тревожност и многократните му упреци даваха да се разбере, че има сериозни съмнения в невинността на своите клиенти и няма вяра, че полицията е способна да се справи. Цялото семейство си отдъхна, когато още преди обяд бързо се върна в града, за да се консултира с колеги.
В дванайсет часа телефонът иззвъня за двайсети път.
Гласът на Рейнолд Прайс нахлу през жицата в ухото на мисис Макси.
– Но това е позорно, мила моя. Какво прави полицията?