Убийството на прислужницата [bg]

– Мисля, че в момента се опитват да проследят бащата на бебето.

– Боже мой! За какво? Мисля, че ще е много по-добре, ако се заемат с откриването на убиеца.

– Те, изглежда, смятат, че между двете има връзка.

– Дяволски глупави идеи са това! Те и тука идваха. Разпитваха за някакви хапчета, които Епс ми бил предписал. Кой знае преди колко месеца е било. Представяш ли си как той си спомня след толкова време! Ти имаш ли идея защо се интересуват от това? Много странно. Няма да ме арестувате, инспекторе, нали, му казах аз. Той се развесели. – Силният смях на сър Рейнолд изпращя неприятно в ухото на мисис Макси.

– О, колко досадно е това за тебе! – каза мисис Макси. – Страхувам се, че тази тъжна история причинява много неприятности на всички. Отпрати ли ги доволни?

– Полицията ли? Мила моя, полицията никога не е доволна. Казах им направо, че е безсмислено да очакват да намерят нещо в тази къща. Прислужничките разтребват всичко, което не се държи под ключ. Представяш ли си да търсят шишенце с хапчета, което съм имал преди месеци? Дяволски глупава идея. Инспекторът, изглежда, си мислеше, че трябва да помня колко точно хапчета съм взел и да знам какво е станало с останалите. Представяш ли си? Казах му, че аз съм зает човек и прекарвам времето с по по-добър начин. Разпитваха ме също и за онази малка неприятност, която имахме в „Сейнт Мери“ преди около две години. Инспекторът изглеждаше много заинтригуван от нея. Искаше да знае защо си се оттеглила от комитета.

– Чудно как са се добрали до това?

– Някой глупак се е разприказвал повече, отколкото трябва, предполагам. Странно как хората не могат да си държат устата затворена, особено пред полицията. Този приятел Далглийш ми каза, че е странно, че не си в комитета на Сейнт Мери, при положение че правиш всичко останало в селото. Казах му, че си се оттеглила преди две години, когато имахме онази малка неприятност и естествено, той поиска да разбере каква е тази неприятност. И защо не сме се отървали от Лидъл навремето. Казах му: „Скъпи приятелю, не можеш просто да изриташ една жена след двайсет и пет години служба. Не става дума за истинска измама“. Моето мнение е ясно. Винаги е било. Винаги ще бъде. Небрежност и пълно объркване на сметките може би. Но това е много далече от умишлена измама. Казах на човека, че я извикахме пред комитета – без много шум и тактично, разбира се – и че изпратихме писмо, в което съобщавахме за новите финансови правила, за да няма никакво разминаване повече. Дяволски строго писмо, както и да го погледнеш. Знам, че навремето ти смяташе, че приютът трябва да премине към Комисията на епархията или към една от националните асоциации за самотни майки, вместо да е частна благотворителна дейност. И това казах на инспектора.