Игри на злото [bg]

Ловко скри гнева си зад невинна усмивка. Рут се беше оказала страшно разочарование. Беше възлагала такива надежди на този субект, а той всъщност бил жалък до слабоумие! На Алекс й се прищя Рут да беше тук, за да може лично да й извие врата!

— Докторе, бихме искали да научим повече за психическото състояние на Рут по времето, когато е извършила убийството.

Такава значи била причината за посещението им! Явно затова и на Рут още не беше повдигнато официално обвинение. Детективите се презастраховаха, в случай че защитата реши да пледира невменяемост. Искаха обвинението им да издържи в съда.

— Това е много трудно да се определи. В деня преди убийството не сме имали сеанс, така че…

— Готова ли сте въпреки това да свидетелствате в полза на Рут Уилис и да заявите в съда, че не е била на себе си, когато е извършила убийството?

— Несериозно е да се смята, че Рут е невменяема, само защото е посещавала психотерапевт.

— Това не е отговор на въпроса ми, докторе.

Разбира се, че не беше отговор на въпроса. Алекс просто нагнетяваше допълнително напрежението и се опитваше да им внуши, че я поставят в много трудно положение. Жената следовател отново дори не вдигна очи да я погледне.

— Нарочно не ви отговарям недвусмислено. Вижте, макар и отскоро, с Рут се познаваме добре и по време на сеансите помежду ни се установи разбирателство. С други думи, тя ми има доверие.

— Но ние трябва да разберем мотивите й малко по-добре, преди да продължим с разследването.

Алекс си даде ясна сметка, че следващите й думи щяха да предопределят живота на Рут оттук нататък. Ако по силата на професионалния си опит кажеше, че по време на убийството момичето не е съзнавало какво върши поради състояние на невменяемост или друга временна психоза, прокуратурата най-вероятно щеше да обвини Рут в непредумишлено убийство, само и само да си осигури осъдителна присъда.

От следващите думи на Алекс зависеше дали Рут щеше да лежи от пет до осем години или до живот.

— Не, не мога с чиста съвест да твърдя, че Рут Уилис е била невменяема.

Леле, как само мразеше разочарованията!

Това вече наистина привлече вниманието на следователите. И на двамата. Специално Брайънт направо се ободри.

— Докторе, имате ли готовност да свидетелствате в съда в полза на обвинението?

Алекс помълча повече от минута: престори се, че се разкъсва между лоялността към пациентката си и почтеното изпълнение на гражданския си дълг.

После дълбоко въздъхна.

— Само ако е абсолютно необходимо.

На ти, Рут! Тъпкано ще ти го върна.

Брайънт погледна отново началничката си, после протегна ръка към Алекс.

— Благодаря ви за отделеното време, доктор Торн. Много ни помогнахте.

Алекс кимна мълчаливо, сякаш все още потънала във вътрешни противоречия.