Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Пътешествието ти приключи, магьоснико — обяви лорд Сентур, без абсолютно никаква причина, според Ронин. — Ти се провали.
— Може да е останал някой кораб. Имам пари да го наема…
— Кой тук би плавал до Каз Модан заради твоето сребро? Тези нещастници вече са преживели достатъчно изпитания. Нима очакваш някой от тях да отплава доброволно за земите, където властват същите орки, сторили това?
— Мога само да се опитам да разбера. Благодаря за времето, което ми отделихте, милорд, и ви желая всичко хубаво. — Ронин се обърна към елфата и добави: — На теб също, рейн… Верееса. Ти правиш чест на своята професия.
Тя го изгледа учудено.
— Аз не те оставям още.
— Но твоята задача…
— Не е приключила. Не мога с чиста съвест да те оставя тук без никакъв изход. Щом продължаваш да търсиш как да стигнеш до Каз Модан, аз ще направя всичко по силите си, за да ти помогна… Ронин.
Дънкан внезапно се изпъна върху седлото.
— И естествено, ние също не можем да оставим нещата така! В името на нашата чест, ако вие смятате, че тази задача си заслужава да бъде продължена, тогава аз и моите събратя също ще направим всичко по силите си, за да намерим някакъв превоз!
Решението на Верееса да поостане за известно време се бе понравило на Ронин, но той можеше да мине и без Рицарите на сребърната ръка.
— Благодаря ви, милорд, но тук има достатъчно нуждаещи се. Не е ли по-добре вашият орден да помогне на добрите хора от Хасик?
За част от секундата той си помисли, че се е отървал от възрастния воин, но след очевиден вътрешен спор Дънкан най-накрая обяви:
— Думите ти като никога звучат основателно, магьоснико, но аз си мисля, че можем да направим, тъй че и мисията ти, и Хасик едновременно да спечелят от нашето присъствие. Моите хора ще помогнат на жителите във възстановителните работи, а аз ще се включа лично в търсенето на превозно средство за теб! Това урежда нещата най-справедливо, нали?
Победеният Ронин просто кимна. Застаналата до него Верееса реагира далеч по-любезно:
— Твоята помощ несъмнено ще се окаже безценна, Дънкан. Благодаря ти.
След като главният паладин изпрати останалите рицари по задачите им, той, Ронин и рейнджърът обсъдиха накратко как да проведат търсенето най-добре. Скоро стигнаха до съгласие, че по отделни маршрути ще покрият по-голямо пространство, а ще се срещнат отново за вечеря, когато ще обсъдят възможностите. Лорд Сентур очевидно изпитваше съмнение в успеха им, но дългът му към Лордерон и Алианса — а най-вероятно и увлечението му по Верееса — го принуждаваха да вземе участие в това начинание.
Ронин преброди северната част на пристанището в търсене на какъвто и да е плавателен съд, по-голям от ладия. Но драконите си бяха свършили работата докрай и докато денят се изнизваше, той откри, че няма какво да съобщи на останалите. Постепенно започна да се чувства раздвоен кое го притеснява повече — това, че не е успял да намери превоз, или страхът, че надутият рицар може да се окаже човекът, намерил изход от затруднението.
Имаше начини, по които един магьосник можеше да преодолее големи разстояния без транспорт, но само подобните на легендарния и прокълнат Медив ги използваха с увереност. Дори да успееше да изрече заклинанието, Ронин рискуваше не само да бъде засечен от някой оркски магьосник в района, но благодарение на излъчванията на Мрачния портал можеше да попадне на съвсем неочаквано място, различно от набелязаната цел. Магьосникът определено не желаеше да се материализира над кратера на някой действащ вулкан. Тогава по какъв друг начин да извърши пътуването си?
Докато се мъчеше да намери отговор, около него с пълна сила течеше възстановяването на Хасик. Жени и деца събираха де що имаше дъски, плаващи из пристанището. Прибираха годните за употреба и трупаха останалите на купчини за по-късно унищожаване. Специален отряд от градската стража мина по цялото крайбрежие в търсене на полузатъналите трупове на моряци, потънали заедно с корабите си. Някои от хората хвърляха коси погледи към навъсения, облечен в тъмни дрехи, магьосник, който се разхождаше между тях. Част от родителите придърпваха децата по-близо до себе си, когато той минаваше. От време на време Ронин виждаше лица, които го гледаха обвиняващо, сякаш по някакъв начин той бе отговорен за ужасното нападение. Дори в такива бедствени ситуации обикновените хорица не можеха да забравят предразсъдъците и страховете, свързани с подобните нему.