Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Не, врагът не беше тук. Врагът спеше спокойно в пухеното си легло в Дърнхолд. Трал се разкая, захвърли вилата встрани и се промуши през една пролука в кръга от заобиколили го хора, за да избяга и да се скрие в безопасната гора.
Никой не го последва. Не беше и очаквал да го направят. Те искаха единствено да прогонят опасния звяр.
Не след дълго Трал се носеше устремно между дърветата. Тичаше и безуспешно се опитваше да изличи от ума си образа на малкото русо момиченце, което пищеше от ужас, наричайки го „чудовище“.
Трал тича през целия следващ ден чак до падането на нощта и накрая се строполи на земята от изтощение. Заспа мъртвешки сън без кошмари, които да го тормозят.
Малко преди зазоряване нещо го смушка и го разбуди. Той отвори очи и примигна сънливо.
Последва второ остро пробождане в корема и Трал най-накрая се събуди напълно… а пред погледа му изникнаха осем гневни оркски лица.
Опита се да се изправи, но те се нахвърлиха отгоре му и го завързаха, преди да бе успял да окаже някаква съпротива. Широко, разярено лице с пожълтели бивни приближи само на сантиметри от пленения боец. Излая нещо напълно неразбираемо, но Трал само поклати глава.
Оркът се намръщи още по-страховито, сграбчи ухото на младежа и излая някакви безсмислици право в него.
Трал предположи какво му бе казал другият и отвърна на човешкия език:
— Не, не съм глух.
От останалите се разнесе ядосано съскане.
— Човешки? — попита грамадният орк, който явно беше техен водач. — Ти не говори оркски?
— Малко — отвърна Трал на упоменатия език. — Моето име е Трал.
Оркът ахна, отвори уста и се изкикоти звучно, а неговите другари започнаха да пригласят шумно.
— Човек, който изглежда като орк! — прогърмя водачът и протегна пръст с почернял нокът към Трал, после заповяда: — Убийте го!
— Не! — извика Трал на оркски. Едно-едничко нещо в тази ужасяваща среща му даваше надежда: тези орки бяха бойци. Те не се тътреха като другите, прегърбени в изтощено отчаяние, нямащи воля дори да изкачат лесно преодолимата каменна стена на лагера. — Аз търси Гром Хелскрийм!
Грамадният орк замръзна на място. Отново на развален човешки той попита:
— Защо търси? Ти изпратен да убива, а? От хора, а?
Трал поклати глава.
— Не. Лагери… лоши. Орки… — той не успя да открие необходимите думи в чуждия за него език, затова въздъхна дълбоко и увеси глава, в опит да изглежда като жалките същества, които бе срещнал в лагера. — Аз търси орки… — той вдигна вързаните си ръце и измуча: — Гром помага. Лагери вече не. Орки вече не… — и отново се помъчи да изрази покорство и безнадеждност.
Трал пое риска да вдигне очи, за да разбере дали жестовете му бяха успели да предадат значението на думите от оркския език, които му убягваха. Явно беше постигнал някакъв успех — другите поне не налетяха да го убият веднага. Малко по-дребен орк, но изглеждащ също толкова страшен като първия, заговори с дрезгав глас. Водачът му отвърна разгорещено. Продължиха да разменят реплики помежду си за известно време, докато накрая по-големият отстъпи и отново се обърна към пленника:
— Може би видиш Хелскрийм, ако достоен. Тръгва.
Изправиха го на крака и го подкараха нанякъде. Едно бодване с копие в гърба ускори крачката на Трал. Въпреки това той усети прилив на радост, нищо че беше завързан и заобиколен от враждебно настроените воини.
Щеше да се срещне с Гром Хелскрийм, единствения водач на свободен клан. Може би двамата заедно щяха да измислят как да освободят затворниците от лагерите и да ги подтикнат към действие, възвръщайки им старата бойна слава. Пазачите, които го водеха при Хелскрийм, останаха изненадани от енергичната му походка.
Макар да му беше трудно да намира думите в непривичния за него език, Трал успяваше да разбере доста повече, отколкото можеше да изрече. Затова сега пазеше мълчание и слушаше внимателно разговорите на орките, които го бяха пленили.
Вече беше забелязал, че всички те имаха кафяви или черни очи, а не странните, огненочервени зеници на мнозинството от затворниците в лагера. Келгар беше отбелязал, че може би съществува някаква връзка между необичайната летаргия, която бе обзела затворниците, и пламтящия им поглед. Трал не знаеше дали това е така и се надяваше да открие нещо по въпроса, подслушвайки своите пазачи.
Орките не споменаха нищо за огненочервените очи, обаче отвориха приказка за апатията, обзела пленените им събратя. Младежът разбираше малко от техните думи, но предполагаше какъв бе смисълът, съдейки по презрението, с което те ги произнасяха. Явно не само Трал беше смутен и отвратен от вида на някогашните легендарни бойци, които сега живееха дори по-смирено от обикновения добитък. Все пак някой бик поне би нападнал хората, които го дразнеха.