Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Или може би така си мислеше. Изведнъж от клоните над тях се изсипа ято големи черни птици, които наобиколиха и безмилостно започнаха да кълват нощния елф. Колтариус бясно размахваше меча си, но не можа да откъсне дори перце от въздушните си нападатели.
Войнът беше толкова погълнат от атаката, че не забеляза другата опасност, която се издигна от земята. Дърветата, през които трябваше да мине, се извисиха с почти три стъпки, сякаш застанаха на връхчетата на корените си.
Животното на Колтариус бе изпаднало в лудост заради птиците и изобщо не обръщаше внимание къде стъпва. Инак пъргава, котката първо залитна, а после се спъна и се стовари на земята, когато лапите й се оплетоха в корените. Бедното животно изпищя жаловито, докато се сриваше като подкосено. Ездачът й се опита да се задържи прав, но уви — безуспешно.
Голямата пантера се изви и елфът се озова притиснат между нея и две големи дървета. Попаднал в капан, Колтариус бе премазан между тях, а бронята му се разпадна като хартия под невероятната сила. Котката нямаше много по-голям късмет, защото при удара откъм врата й се чу изпукване.
Покритите с листа спътници на Ронин продължиха, все едно нищо не се беше случило. В продължение на няколко минута магьосникът още чуваше звуци от битката на предишните им похитители с гората, ала скоро и те заглъхваха. Може би Варо’тен бе успял да подкара разбития си отряд към бягство… А може би не беше.
Дребните създания носеха своя товар все по-навътре и по-навътре. Магьосникът мерна движение от дясната си страна и му се стори, че вижда тялото на Крас, носено по същия начин. За първи път обаче Ронин започна да се страхува какво ли точно са намислили да правят спасителите им с тях двамата. Дали не ги бяха измъкнали изпод носа на нощните елфи, само за да срещнат още по-неприятна съдба?
Горските духове забавиха ход и накрая спряха край по-открита местност. Първите слънчеви лъчи вече огряваха поляната. Дребни пойни птички чуруликаха жизнерадостно, безброй цветя преливаха в стотици различни цветове, а високата трева се люлееше нежно, почти примамващо.
Лицето, направено от листа, отново изпълни кръгозора на магьосника. Отворената уста се усмихна и Ронин с изненада видя, че вътре цъфти малко, чисто бяло цвете.
Тънка струя цветен прашец изхвърча напред и опръска носа и устата на човека.
Магьосникът се закашля. Главата му се завъртя. Почувства, че създанията отново се движат, отнасяйки го към слънчевата светлина.
Но преди дори един лъч да докосне лицето му, Ронин заспа.
Противно на това, което си мислеше човекът, Крас не беше в безсъзнание през по-голямата част от времето. Наистина се чувстваше слаб и почти готов да се остави на мрака да го погълне, но драконовият магьосник се пребори със своята немощ и ако не победи, поне не претърпя пълно поражение.
Той също беше забелязал наблюдателите сред листата, но веднага ги бе разпознал като слуги на гората. Сетивата му все още бяха по-остри от тези на човешкия му спътник и той разбра, че нощните елфи са били привлечени умишлено на това място. Някаква сила искаше нещо от бронираните ловци и не бяха необходими големи напъни на интелигентността, за да се предположи, че той и Ронин са въпросното нещо.
Затова драконовият магьосник стоя напълно неподвижен по време на хаоса. Насили се да не предприема нищо, когато групата попадна под обсада и горските същества го отвлякоха заедно с човека, точно под носа на нощните елфи. Крас не усещаше злонамереност у спасителите им, но това не значеше, че двамата няма да пострадат по-късно. По време на пътуването в гората остана нащрек, но без да се издава, с надеждата, че ще може да действа по-късно.
Ала когато стигнаха до огряната от слънцето поляна, той не успя да реагира. Лицето се появи твърде бързо и издиша своя прашец твърде изненадващо срещу него. Досущ като Ронин и Крас изгуби съзнание.
За разлика от човека обаче, той спа само няколко минути.
Събуди се, сякаш заради някаква игра на съдбата, от малка червена птичка, кацнала на покритото му с роба коляно. Нежната гледка толкова изненада дракона, че той рязко си пое въздух и изплашеното пернато отлетя към клоните над него.
Крас огледа заобикалящата го среда с голямо внимание. По всичко личеше, че двамата с Ронин се намират насред мистична поляна — място с невероятна магическа сила, древна поне колкото тази на драконите. Не случайно слънцето тук светеше така ярко, а тревата, цветята и птичките излъчваха такова спокойствие. Тук се намираше убежището на създание, което Крас трябваше да познава… но по никакъв начин не можеше да си спомни кое е.