Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Значи и след всички тези загуби сърцевината на армията бе непокътната. И все пак нито Рейвънкрест, нито множеството му заклинатели бяха успели да предотвратят катастрофата.
— Тиранде…
— Тихо, Малфурион. Изненадана съм, че още можеш да говориш, като имаме предвид както е станало с теб.
Той разбираше интензивността на умствената атака на Аркемонд, но не знаеше как тя може да я почувства.
Жрицата внезапно го прегърна. Макар Малфурион да приветстваше радостно досега с нея, не му хареса загрижеността в него.
— Елун наистина трябва да е бдяла над теб! Толкова много бяха разкъсани на парчета около теб, дори собствената ти пантера — одрана… ужасяващо кълбо от плът и кости… а по теб почти няма драскотини.
Разкъсани… собствената му пантера одрана жива… какво бе станало около него? Как така не беше усетил подобна касапница? И как можеше да е оцелял след подобно нещо в добавка към психоатаката? Самата мисъл за подобен ужас, разиграл се около него незабелязано, го накара да потрепери.
Малфурион нямаше отговор за въпросите си, но разбираше едно. Беше оцелял след нападението на един от архидемоните. От една страна можеше да бъде благодарен за това чудо… но от друга, беше сигурен, че сега е белязан от Аркемонд. Те отново щяха да се срещнат, бе почти убеден в това.
И когато това се случеше, лордът на демоните щеше да направи всичко възможно следващия път да бъде последен. Малфурион знаеше, че е така.
Седем
Борейки се с изтощението, Перот’арн се добра до личните си покои. Най-накрая беше получил възможност да възстанови малко от силите си, които постоянната работа върху портала бе изсмукала. Преди да замине, за да поеме лично командването на демоничната орда, Аркемонд им остави план, по който порталът малко по малко да се нагоди така, че да понесе пристигането на великия Саргерас. За разлика от Манорот, който караше Аристократите да се трудят, без да го е грижа за отслабващата им сила, Аркемонд разбираше, че нощните елфи няма да оцелеят достатъчно дълго, за да изпълнят дълга си, ако нямат възможност да спят и ядат. Той също ги товареше много, но почивките, които им позволяваше, всъщност им даваха възможност да напредват както никога преди, дори под контрола на лорд Ксавиус.
Когато помисли за някогашния си господар, Перот’арн не можа да не погледне през рамо. Стаята, малко помещение, в което имаше само едно дървено легло, маса и медна газена лампа, беше изпълнена със сенки, всяка една от които напомняше на магьосника за нещото, което излезе от портала след великолепния Аркемонд. Това, че двукракият звяр някога е бил Ксавиус, наистина плашеше Аристократите. Когато съветникът на кралицата беше един от тях, те живееха в постоянен страх от него, но сега той излъчваше нещо злокобно, което нахлуваше дори в сънищата на Перот’арн.
В опит да се разсее от тези притеснения, нощният елф огледа с неприязън леглото. Той бе не по-малко отдаден на работата от всички останали, но като един от Аристократите, бе свикнал с много по-добри жилища. Копнееше за вилата и жена си, които не бе виждал от дни. Манорот не позволяваше на никого да напуска двореца и в това за съжаление двамата с Аркемонд бяха в пълно съгласие. Така че магьосниците трябваше да спят където намерят… в този случай — в стаи, използвани някога от офицерите от охраната. Капитан Варо’тен доброволно ги бе предложил на заклинателите, но Перот’арн можеше да се закълне, че белязаният войник го е сторил с леко крива усмивка. Варо’тен и неговите подопечни бяха свикнали на много по-спартанско съществуване и Перот’арн подозираше, че те се забавляват с неудобствата, които на магьосниците им се налагаше да търпят в името на каузата.
Но всичко това щеше да си струва, когато повелителят на Легиона дойдеше тук. Светът щеше да бъде избавен от нечистите и недостойните. Само Аристократите, най-съвършените подчинени на Азшара, щяха да оцелеят. Перот’арн и други като него щяха да населят нова и преустроена земя и да създадат там рай, за какъвто никой никога не бе и мечтал.
Разбира се щеше да последва много работа. Кралицата им беше обяснила, че е необходимо Пламтящият легион да унищожи всичко вече съществуващо. Светът трябваше да започне от нулата. От Аристократите щеше да се очаква много, но наградите, които щяха да пожънат, бяха безгранични.
Перот’арн седна на твърдото легло с въздишката на мъченик. Веднъж да създадат рая, едно от първите му желания щеше да е по-меко и удобно място за сън.
Едва бе положил глава на сивата буца, която минаваше за възглавница, когато един глас прошепна в ухото му: