Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Джарод яздеше редом с Ронин, докато армията напредваше. Демоните бяха нетипично колебливи и Старей веднага прие това за добра поличба. Човекът и другарят му обаче вярваха, че е само знак да бъдат по-предпазливи.
— Говорих с лунната стража — каза Ронин на нощния елф. — Имаме няколко номера наум, които да подпомогнат плана на негово сиятелство. Аз ще ги координирам.
— Хулн обеща, че от страна на таурените няма да има слаби звена, а мисля, че и фърболгът каза нещо подобно — отвърна капитанът. — Тревожа се обаче, че народът на Дунгард Айрънкътър може да не е достатъчен, за да удържи неговата част от линията.
— Ако се бият дори в някаква степен толкова добре, колкото едно джудже на име Фалстад, което познавам — изкоментира Ронин, спомняйки си предишни битки, — ще бъдат най-малкият ни проблем.
В този момент проехтяха бойните рогове. Войниците от предните редици незабавно се стегнаха и ускориха ход.
— Бъди готов! — извика магьосникът, а пантерата му набра скорост.
— Иска ми се да бях готов още в Сурамар, преди да се случи всичко това…
Теренът пред тях се спускаше надолу и най-накрая им даде някаква ясна представа какво ги чака.
Безкрайно море от демони, което продължаваше до самия хоризонт.
— Майко Луна! — ахна Джарод.
— Не се разсейвай!
Един тръбач подаде сигнал за атака. Нощните елфи се впуснаха в бяг с яростен вик. Силен рев отдясно отбеляза преминаването на таурените и фърболгите. Странен вой оповести потеглянето на земните.
Битката започна.
Предната линия на Легиона почти незабавно поддаде пред интензивната атака. Клиновете пробиха право в ядрото на ордата. Стотици рогати войни паднаха, нанизани на копията.
Джарод се развълнува.
— Успяваме!
— Просто имаме инерция, но ще се забавим!
И наистина, след още няколко десетки метра Пламтящият легион започна да се окопитва. Не успяха напълно да спрат погрома, но всяка нова стъпка се изтръгваше бавно и болезнено. Въпреки всичко нощните елфи продължаваха да настъпват.
Това не означаваше, че нямаше опасности и загуби. Неколцина гибелни стражи се понесоха отгоре в опит да прелетят над копията и да ударят по стрелците. Някои бяха свалени, но други успяха да се задържат във въздуха. Въоръжени с дълги боздугани, те се спускаха стремително надолу и премазваха черепите на нощни елфи, заети с други цели. Скоро обаче отстъпиха под напора на стрелците и лунната стража.
От демоничните редици срещу един от клиновете изскочиха два инфернала. Войниците, опитали се да ги блокират, бяха премазани, а клинът се изтъпи и почти се обърна наобратно. Най-накрая лунната стража успя да повали единия инфернал, макар и не преди да успее да убие неколцина стрелци. Другият обаче продължи да нанася поражения сред нощните елфи, дори и след като успяха да затворят пролуката зад гърба му.
Ронин се опита да фокусира волята си върху самотния демон, но около създанието имаше твърде много войници и той рискуваше да убие и немалко от своите.
Изведнъж от нищото се появиха трима земни. Джуджетата си проправяха път през войниците като снаряди, докато не достигнаха инфернала. Всяко от ниските, мускулести създания носеше боен чук с огромна стоманена глава.
Инферналът се хвърли отгоре им, но пропусна. Едно джудже се промъкна под него и удари краката на каменния звяр. Друго нападна демона отстрани. Инферналът успя да удари втория си нападател, но това, което би убило нощен елф, раздробявайки всичките му кости, само разтърси земния за момент. Инферналът най-накрая беше налетял на същество с кожа, също толкова здрава, колкото и неговата.
Сега и трите джуджета вкараха чуковете си в действие. Тежките оръжия оставяха пукнатини навсякъде, където удареха. Левият крак на демона се строши и инферналът падна на едно коляно.
Последното, което Ронин видя от чудовището, бе как и тримата земни замахват с чуковете си към главата му.
Магьосникът забеляза, че Джарод Шадоусонг язди към него. Човекът дори не бе забелязал кога е изчезнал капитанът.
— Ти ли ги извика?
— Мислех, че ще имат по-големи шансове!
Ронин кимна одобрително, а после отново огледа битката. Окопитила се след кратката несполука, армията отново избутваше Пламтящия легион назад. Всеки опит на демоните за контраатака успяваше да забави решителния напредък на нощните елфи само за момент.