Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Макар да е твърд защитник на ролята на златото като пари в своето време, Лудвиг фон Мизес си дава сметка, че монетарната роля не е вътрешно присъща на златото. Като един от доайените на австрийската традиция в икономиката, Мизес ясно съзнава, че стойността не съществува извън човешкото съзнание и че металите и субстанциите въобще не притежават никакво вътрешно качество, което да им отрежда монетарна роля. Според Мизес монетарният статут на златото се дължи на факта, че покрива критериите за сигурни пари, както ги разбира той:
Принципът за сигурните пари има два аспекта. Положителен, защото приема пазарът да избира масово използваното средство за размяна. Отрицателен, защото възпрепятства склонността на правителството да се намесва във валутната система.[72]
В такъв случай според Мизес сигурните пари са тези, които пазарът свободно избира за пари и които остават под контрола на притежателя си, свободни от принудителни действия и намеси. Защото, докато някой друг, освен собственика им, контролира парите, въпросният контролиращ ще се изкушава от силния стимул да ограби стойността им чрез инфлация или конфискация и да ги използва като политически инструмент, за да постигне политическите си цели за сметка на собствениците им. Това на практика отнема богатството от ръцете на хората, които го произвеждат. Предава го в ръцете на други, които специализират в контролирането на парите, без в действителност да произвеждат нищо, което обществото цени – както европейските търговци успяват да ограбят африканското общество, като го заливат с евтини мъниста (говорихме за това във Втора глава). Никое общество не може да просперира, когато такава възможност за забогатяване остава отворена за сметка на обедняването на тези, които търсят продуктивни пътища към богатството. Сигурните пари на свой ред превръщат извършването на полезни за хората услуги в единствен път към богатството, отворен за всеки. Така обществените усилия се насочват към производство, сътрудничество, акумулиране на капитал и търговия.
Двайсети век е век на несигурните пари и всемогъщата държава, тъй като пазарният избор на пари е отказан чрез правителствен диктат, а под заплаха от насилие хората бяха принудени да използват емитирани от властите книжни пари. С времето правителствата се отдалечават още повече от сигурните пари, защото държавните разходи и дефицити нарастват, валутите непрекъснато се обезценяват и все по-голям дял от националния доход се контролира от управляващите. Колкото повече се увеличават възможностите на правителствата да се месят навсякъде, толкова те започват все повече да контролират образователните системи. Втълпяват на хората странната идея, че законите на икономиката не се отнасят за правителства, които тръбят, че носят просперитет, колкото повече харчат. Разработките на монетарни чудаци като Джон Мейнард Кейнс, преподавани в съвременните университети, учат студентите, че правителствените разходи носят само ползи, никога вреди. Правителството, в края на краищата, винаги може да напечата пари и следователно не съществуват истински пречки за харченето – разходите могат да се използват за всякаква цел, която се харесва на електората.
За любителите на силната правителствена власт и тези, които изпитват наслада от тоталитарния контрол, какъвто има в множеството тоталитарни режими на масови убийци през двайсети век, тази монетарна подредба е изпратена от бога. Времето обаче е тежко за тези, които ценят човешката свобода, мира и сътрудничеството между индивидите. Перспективите за икономически реформи се отдалечават все повече, а надеждите политическият процес да ни върне към монетарен разум все повече се превръщат в приказен сън. Както казва Фридрих Хайек:
Не вярвам отново да имаме добри пари, ако не извадим проблема от ръцете на правителството. Тоест не можем да го направим насилствено, а само по някакъв потаен, заобиколен начин да въведем нещо, което властите не могат да спрат.[73]
Тези думи, изречени през 1984 г., когато Хайек няма идея каква може реално да е формата на това „нещо, което властите не могат да спрат“, показват далновидност, която изглежда удивителна днес. Три десетилетия, след като изрича тези думи, и цял век, след като правителствата унищожават последните остатъци от сигурни пари, какъвто е златният стандарт, индивидите по света имат шанс да спестяват и правят транзакции с нова форма пари, избрани свободно на пазара и извън контрола на което и да е правителство. Още в детството си Биткойн, изглежда, покрива всички изисквания на Менгер, Мизес и Хайек – става дума за високопродаваема, свободнопазарна опция, която не се поддава на никаква правителствена намеса.