В долината на смъртта

Ролан вървеше от страната му, но половин крачка зад него.

Със стигането на определеното място, марикопът забучи копието в земята, свали наметката на вожда и я просна на земята. Желязната стрела се намести върху нея с осъзнато достойнство. Сега седнаха и другите двама, но отново малко зад него, както изискваше йерархическият порядък.

Едва след дълго време портата на мисионерската постройка се отвори и Уилкинс, Олд Файерхенд и Винету се запътиха към тях.

Апачът рязко се открояваше по своята външност от неприятелския главатар. Той не носеше нито едно перо, а като оръжие само ножа в пояса. Уилкинс нямаше по себе си нищо друго, освен един револвер, Олд Файерхенд — също. Те насядаха мълчаливо срещу другите.

Така седяха шестимата като истукани може би в продължение на четвърт час, без дума да кажат.

За вожда на марикопите това в крайна сметка продължи твърде дълго. Той се надигна, изброи делата на племето си и осведоми най-подробно за своите собствени геройства. Това високопарно словоизлияние трая над половин час.

Сега трябваше да говори вождът на апачите. Той се изправи, сложи ръка на дръжката на ножа си и каза просто:

— Аз съм Винету. Хората ме познават. Ако ли пък не, ще ме опознаят. Аз говоря чрез дела. Нека белият ми брат води словото вместо мен.

Той посочи Олд Файерхенд и седна отново.

Марикопът оправи презрителен поглед към трапера.

— Аз съм вожд. Трябва ли да говоря с мъж, който стои под мене?

— Откъде знаеш, че стоя под тебе? — попита ловецът спокойно. — Олд Файерхенд е много по-голям вожд от теб.

— Уф, уф! Инсхава нонтон[33]! — извика Желязната стрела, забравяйки невъзмутимостта си.

— Инсхава нонтон! — даде да се чуе и придружителят му. Докато тримата си заразменяха забележки с приковани към него очи, Олд Файерхенд се обърна към Уилкинс:

— Е, той ли е?

Уилкинс се наклони към него.

— Приликата действително е изумителна, ала той не е моят племенник. Сега, когато седя толкова близо до него, го осъзнавам.

Тази малка обмяна на мисли не направи впечатление на марикопите. Те все още зяпаха като омагьосани ловеца, докато той най-сетне наруши тишината:

— Сега ще говори ли с мен Желязната стрела?

— Щом ти си Белия вожд, аз ще отговарям на въпросите ти.

— Кажи ми тогава дали бледоликият, който седи там до теб, ти е приятел!

— Той е мой приятел и брат.

Олд Файерхенд се обърна сега неочаквано към белия, и то на английски:

— Ролан ли се казвате?

— Да.

— И сте французин?

— По рождение — да, но съм отрасъл в Америка.

— От колко време живеете в Запада на Щатите?

— Защо питате?

Ролан беше станал неспокоен. Погледът на Олд Файерхенд бе толкова пронизващ, че французинът почувства приближаваща опасност.