Хари Потър и затворникът от Азкабан

Бъкбийк описа кръг над пасището и се насочи към земята. Точно от това се боеше Хари най-много и докато хипогрифът се снишаваше, той се наклони силно назад, за да не се изхлузи силно над клюна. Последва силно друсване, когато двете двойки различни крака удариха в земята, и той едва смогна да се задържи и да се изправи.

— Отлично, Хари! — викна с цяло гърло Хагрид, докато всички, освен Малфой, Краб и Гойл, крещяха от радост. — Добре, кой друг иска да опита?

Насърчени от успеха на Хари, и другите ученици се осмелиха да прескочат оградата. Хагрид отвързваше хипогрифите един по един и скоро цялото пасище се изпълни с момчета и момичета, които усърдно се кланяха. Невил непрекъснато отстъпваше назад от своя хипогриф, който явно нямаше желание да коленичи. Рон и Хърмаяни се упражняваха с един кестеняв, а Хари ги наблюдаваше.

Малфой, Краб и Гойл бяха наобиколили Бъкбийк. Той вече се бе поклонил на Малфой, който го потупваше по клюна с надменно изражение.

— Тооолкова проста работа! — провлачено каза Малфой на висок глас, та да го чуе Хари. — Така си и знаех, щом Потър успя… Бас държа, че изобщо не си опасен, нали? — обърна се той към хипогрифа. — Не си, нали, голямо и грозно страшилище?

Последва светкавичен замах на стоманени орлови нокти. Малфой изпищя пронизително, а Хагрид се втурна към Бъкбийк да му надене нашийника, преди животното да налети отново на Малфой, който се бе свил на тревата и по мантията му избиваха петна кръв.

— Умирам! — виеше Малфой, а класът изпадна в паника. — Ще умра, не виждате ли? Това ме уби!

— Няма да умреш! — успокояваше го Хагрид, съвсем пребледнял. — Помагайте… бързо да го махнем оттук.

Хърмаяни веднага отвори портичката, докато Хагрид с лекота вдигна Малфой на ръце. Като минаваха, Хари видя на ръката му дълга дълбока рана, от която капеше кръв по тревата. Хагрид хукна нагоре по склона към замъка.

Потресени от случилото се в часа по грижа за магически създания, и учениците поеха бавно нагоре. Слидеринци роптаеха срещу Хагрид.

— Незабавно трябва да го уволнят! — каза Панси Паркинсън, обляна в сълзи.

— Малфой си беше виновен! — сопна се Дийн Томас.

Краб и Гойл го изгледаха заплашително. Всички заедно изкачиха по каменните стъпала и нахлуха в пустата входна зала.

— Отивам да видя как е — обяви Панси и другите я проследиха с погледи, докато тичаше нагоре по мраморното стълбище.

Мърморейки срещу Хагрид, слидеринци се отправиха към своята обща стая в подземието. Хари, Рон и Хърмаяни продължиха към кулата.

— Мислиш ли, че ще се оправи? — тревожно попита Хърмаяни.

— Ама разбира се. Мадам Помфри залепва рани за секунда — отвърна Хари, който бе нараняван много по-тежко и старшата сестра бе успявала винаги да го излекува с магическите си цярове.

— Жалко, че стана такава беля в първия час на Хагрид, нали? — каза Рон, видимо угрижен. — Обзалагам се, че Малфой ще му създаде големи неприятности…