Хари Потър и огненият бокал

— Разбрал е, че те никога няма да ги догонят — извика Хари сред оглушителния шум, също ръкопляскайки силно. — Ирландските гончии са прекалено добри… искал е той самият да определи резултата, това е…

— Постъпи много смело, нали? — каза Хърмаяни и се наведе да гледа как се приземява Крум, а през това време цял рояк медимагове си пробиваха път към него през вкопчените в схватка лепрекони и вийли. — Но сега изглежда ужасно…

Хари отново погледна през всевизора. Трудно можеше да види какво става долу, защото лепреконите летяха възторжено над игрището, но успя да различи Крум, заобиколен от медимагове. Той изглеждаше по-навъсен отвсякога и не позволяваше да попият кръвта му. Съотборниците му бяха около него, клатеха глави и гледаха сърдито. Недалеч ирландските играчи радостно танцуваха сред дъжда от злато, който пръскаха техните талисмани. По целия стадион се развяваха знамена, от всички страни звучеше ирландският химн. Вийлите се преобразиха отново в красивата си външност, но изглеждаха унили и жалки.

— Е, борихме се геройски — мрачно каза на правилен английски със силен твърд акцент някой зад Хари.

Той се огледа и видя българския министър на магията.

— Вие говорите английски? — възкликна Фъдж гневно. — И ме оставихте да махам с ръце и да се кривя цял ден?

— Е, беше много забавно — отвърна българският министър и сви рамене.

— А докато ирландският отбор прави почетна обиколка на стадиона, заобиколен от талисманите си, внасят Световната купа по куидич в горната ложа! — изрева Багман.

Ярка бяла светлина внезапно заслепи очите на Хари, когато горната ложа бе магически осветена, така че всички по трибуните да виждат какво става там. Той погледна към входа и видя двама задъхани магьосници да внасят в ложата огромна златна купа и да я подават на Корнелиус Фъдж, който все още бе ядосан, че напразно е говорил със знаци през целия ден.

— Нека силно да аплодираме тези, които загубиха достойно… отбора на България! — извика Багман.

Като се изкачиха по стълбите, в ложата влязоха седемте играчи от победения български отбор. Множеството на стадиона ги възнагради с аплодисменти. Хари видя хиляди проблясъци от всевизори, насочени към тях.

Един след друг българите тръгнаха между редовете в ложата, а Багман обявяваше имената им, докато те се ръкуваха първо със своя министър и след това с Фъдж. Последен беше Крум, който изглеждаше ужасно. Черните очи драматично проблясваха върху окървавеното му лице. Той все още стискаше снича в ръка. Хари забеляза, че на земята изглежда по-нестабилен. Бе леко кривокрак и доста прегърбен. Но когато обявиха името му, целият стадион гръмна в оглушителен рев на одобрение.

После дойде ред и на ирландския отбор. Моран и Конъли подкрепяха Ейдън Линч. Вторият удар в земята го бе зашеметил и очите му изглеждаха странно помътнели. Но той се усмихна щастливо, когато Трой и Куигли вдигнаха купата във въздуха и над стадиона екнаха победоносни викове. Ръцете на Хари изтръпнаха от ръкопляскане.