Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Отскоро е тук — обясни мисис Акройд. — Но е добро, обикновено селско момиче.
— Според мене трябва да изясним тоя въпрос — каза инспекторът. — Ако мистър Акройд лично е похарчил тия пари, може би това има някаква връзка със загадката на престъплението. За другите слуги, доколкото ги познавате, също не може да се каже нищо лошо, нали?
— О, така мисля.
— Нищо ли не е липсвало досега?
— Не.
— Никой от тях ли не се кани да напуска?
— Камериерката напуска.
— Кога?
— Мисля, че вчера предупреди.
— Вас ли?
— О, не. Аз не се занимавам с прислугата. Мис Ръсел се грижи за домакинските въпроси.
Една-две минути инспекторът остана потънал в размисъл. После кимна с глава и забеляза: Струва ми се, че няма да е зле да разменя една-две думи с мис Ръсел, а и да се видя с онова момиче, Дейл.
Аз и Поаро го придружихме до стаята на домоуправителката. Мис Ръсел ни посрещна с обичайното си хладнокръвие.
Елси Дейл била във Фърнли от пет месеца. Мило мимиче, чевръсто в работата си и много порядъчно. Добри референции. За нищо на света не би взело нещо, което не му принадлежи.
— А камериерката?
— Тя също е прекрасно момиче. Много тиха и възпитана. Отлична работничка.
— Тогава защо напуска? — запита инспекторът.
Мис Ръсел сви устни.
— Не по моя вина. Доколкото разбрах, вчера следобед мистър Акройд я смъмрил. Трябвало по задължение да подреди кабинета, а разбъркала някакви книжа на бюрото му, предполагам. Много се бил разсърдил за това, а тя предупредила, че ще напусне. Поне това подразбрах от нея, но може би ще пожелаете да я видите лично?
Инспекторът се съгласи. Това момиче вече му бе направило впечатление, когато ни прислужваше на обед. Стройна девойка с кестеняви коси, завити стегнато на тила, съсредоточени и много сиви очи. Тя се яви в отговор на повикването на домоуправителката и застана права като топола, вперила в нас сивите си очи.
— Вие ли сте Урсула Борн? — попита инспекторът.
— Да, сър.
— Узнах, че напускате. Вярно ли е?
— Да, сър.
— Защо?
— Разбърках някакви книжа върху бюрото на мистър Акройд. Той много се ядоса, а аз казах, че ще бъде по-добре да напусна. Рече ми да напусна колкото е възможно по-скоро.
— Влизали ли сте снощи в спалнята на мистър Акройд? Да подредите или за нещо друго?
— Не, сър. Това е работа на Елси. Аз никога не припарвам в тая част на къщата.
— Трябва да ти кажа, мое момиче, че от стаята на мистър Акройд липсва голяма парична сума.
Най-после я видях развълнувана. Вълна от червенина заля лицето и.
— Не зная нищо за никакви пари. Ако мислите, че съм ги взела аз и че за това мистър Акройд ме е уволнил, лъжете се.
— Не те обвинявам, че си ги взела, мое момиче — каза инспекторът, — Няма защо да избухваш така.
Девойката го изгледа студено.
— Можете да претърсите вещите ми, ако желаете — каза тя презрително. — Ала нищо няма да намерите.
Поаро внезапно се намеси.
— Вчера следобед мистър Акройд ви е уволнил — или по-точно вие сте се самоуволнили, нали? — попита той.
Девойката кимна утвърдително.
— Колко време трая диалогът?
— Диалогът?!
— Да, диалогът между вас и мистър Акройд в кабинета?
— Аз… не зная.
— Двадесет минути? Половин час?
— Нещо подобно.
— Не повече?
— Не повече от половин час, разбира се.
— Благодаря ви, мадмоазел.
Изгледах го с любопитство. Той подреждаше няколко предмета на масата, като ги изправяше с безпогрешните си пръсти. Очите му блестяха.
— Достатъчно — каза инспекторът.
Урсула Борн изчезна. Инспекторът се обърна към мис Ръсел:
— От колко време е тя тук? Имате ли препис от препоръчителното писмо, което ви е представила?
Без да отговори на първия въпрос, мис Ръсел пристъпи към едно писалище наблизо, отвори едно от чекмеджетата и извади връзка писма, съединени с кламер. Избра едно и го подаде на инспектора.
— Хм — промърмори той. — Всичко изглежда наред. Мисис Ричард Фолиот, Марби Грейндж, Марби. Коя е тази жена?
— Напълно порядъчни местни хора — каза мис Ръсел.
— Добре — рече инспекторът, като върна писмото, — а сега да видим другата, Елси Дейл.
Елси Дейл беше едро русокосо момиче с приятно, но глуповатичко лице. Тя отговаряше доста охотно на въпросите ни и се показа много опечалена и разтревожена от изчезването на парите.
— Мисля, че нищо лошо не може да се каже за нея — забеляза инспекторът, след като я бе освободил. — А какво мислите за Паркър?
Мис Ръсел стисна устни и нищо не отговори.
— Имам чувството, че има нещо нередно около тоя човек — продължи инспекторът замислено. — Бедата е, че не разбирам кога е сварил да свърши тая работа. Незабавно след вечерята е бил зает със служебните си задължения и има доста здраво алиби за цялата вечер. Зная, защото обърнах особено внимание на това. Е, много ви благодаря, мис Ръсел. За сега ще оставим нещата така, както са. Твърде вероятно е мистър Акройд сам да е похарчил тия пари.