Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
А египетската флота? Тя пристигна в Тир осем дни след падането на Триполи, разказва Ибн ал-Каланиси, когато всичко бе свършено по Божие наказание, стоварило се върху жителите му.
За втора жертва франджите избират Бейрут. Опрян на Ливанската планина, градът е заобиколен от борови гори, особено откъм предградията Мазраат ал-Араб и Рас ел-Набаа, откъдето нашествениците взимат дървен материал за построяването на обсадните машини. Бейрут не може да съперничи по разкош на Триполи, а скромните му къщи трудно биха издържали сравнение с римските дворци, чиито мраморни останки все още покриват земята на древния Бе-ритус. Но все пак това е процъфтяващ град благодарение на пристанището, разположено под надвесен крайбрежен път, където според преданието Свети Георги убил змея. Силно желан от дамаскчани, немарливо управляван от египтяни, градът най-накрая се изправя със собствени сили срещу франджите през февруари 1110 година. Петте му хиляди жители се бият енергично и отчаяно, като разрушават една след друга дървените кули на обсадителите. Франджите не знаеха по-жестока битка от тази нито преди, нито след това!, възкликва Ибн ал-Каланиси. Завоевателите няма да им го простят. След превземането на града на 13 май те започват безогледно клане. За назидание.
Поуката е добре запомнена. На следващото лято един франкски крал (можем ли да се сърдим на летописеца от Дамаск, че не е разпознал Сигурд, владетеля от далечна Норвегия?) пристигна по море с повече от шестдесет кораби, натоварени с бойци, за да стане поклонник и да воюва в ислямската земя. Тъкмо се запъти към Ерусалим и ето че Балдуин се появи насреща му и двамата заедно обсадиха по суша и вода пристанищния град Сайда, древния финикийски Сидон. Крепостната стена на града, многократно разрушавана и възстановявана в течение на историческите епохи, все още стои и впечатлява с огромните си каменни блокове, постоянно блъскани от вълните на Средиземно море. Но жителите, показали голяма смелост в началото на франкското нашествие, вече нямат сърце да се бият, защото, според Ибн ал-Каланиси, се страхуваха от съдба, подобна на бейрутската. Така те проводиха при франджите своя кадия с делегация от първенци, които да измолят от Балдуин животът им да бъде запазен. Той се съгласи. Градът капитулира на 4 септември 1110 година. Този път, вместо клане, започва масово изселване по посока на Тир и Дамаск, които вече са препълнени от бежанци.
За седемнадесет месеца Триполи, Бейрут и Сайда, трите най-прочути града на арабския свят, са завзети и опустошени, жителите им — изклани или пропъдени, емирите, кадиите, законотворците — избити или принудени да приемат изгнаничеството, джамиите — осквернени. Има ли сила, която може все още да спре франджите, преди да са стигнали до Тир, Алеп, Дамаск, Кайро, Мосул и — защо не? — Багдад?
Има ли още воля за съпротива? Вероятно не, що се отнася до мюсюлманските владетели. Но всред населението на най-застрашените градове войната за вярата, водена от западните поклонници-воини без прекъсване в течение на последните тринадесет години, започва да дава резултат. Джихадът, превърнал се от дълго време само в пусти думи за украса на официалните речи, се завръща. За него отново заговорват няколко групи бежанци, неколцина поети, неколцина духовници.
Именно един от тях, Абду-Фадл Ибн ал-Хашаб, кадия на Алеп, дребен на ръст и високогласен, решава чрез упоритостта си и силата на своя характер да събуди заспалия великан, на какъвто е заприличал арабският свят. Първият му публичен акт е да предизвика наново, след дванадесетгодишна пауза, скандал, подобен на вдигнатия от ал-Харауи по улиците на Багдад. Този път се стига до истинска буна.
ГЛАВА V
СЪПРОТИВЛЕНЕЦЪТ С ТЮРБАН
В петък, 17 февруари 1111 година, кадията Ибн ал-Хашаб се втурва в джамията на султана в Багдад, придружен от голяма група алепчани, между които и един хашемитски шериф, потомък на Пророка, както и от суфи-аскети, имами, търговци:
Те накараха проповедника да слезе от катедрата, разказва Ибн ал-Каланиси, разбиха я и започнаха да викат и да оплакват нещастията, сполетели исляма по вина на франджите, които убиваха мъжете и поробваха жените и децата. Тъй като не позволяваха на правоверните да се молят, присъстващите там първенци им обещаха от името на султана и за да ги успокоят, че ще бъдат пратени армии, които да защитят исляма от франджите и всички неверници.
Но добрите думи не стигат, за да успокоят разбунтувалите се. На следващия петък те отново се появяват, този път в джамията на халифа. Когато стражите се опитват да им препречат пътя, те грубо ги повалят на земята, изпочупват украсената с арабески и стихове от Корана дървена катедра и започват да хулят самия повелител на правоверните. Багдад изживява голям смут: