Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Защо се смеете? — недоумяваше Домби. — Какво толкоз?
— Защото е смешно! — примираше от смях Лиско.
— И невероятно — смееше се Мокси.
— Не мога да разбера! — учуди се Домби.
— И ти ли, Домби! — успя да извика Лиско и повече не можа. Смехът го задушаваше.
Хитро лисиче, помисли си Мокси, смее се легнал, което е повече от удобно, а аз стърча ли, стърча прав, така е уморително. Ето защо Мокси също падна на земята и смехът се превърна в дует.
Домби притисна още по-здраво маймунчето си и хукна по пътеката.
Димби чу смеха отдалеч и се уплаши, но после размисли и прецени, че не е чак толкоз опасно и може да се приближи, поне
от разстояние да разбере каква е работата. Видът на гърчещите се по тревата приятели го слиса, Димби вече се питаше как се дава бърза помощ при подобни случаи.
— Лиско! — развика се той. — Мокси!… Приятели!… Какво ви стана?
— Най-после и Домби ни развесели! — обади се от земята лисичето. — Да не му се надяваш!…
— Защо?… Какво? — недоумяваше Димби.
— Същото, Димби!… Същото!
И още смях.
— Същото! — потвърди през смеха си Мокси.
— Домби ли? — започна да се досеща Димби.
— Да!
— И той, Димби!…
— Нали ви казах!… Домби не се трае!… Станете!…
— Трябва — съгласи се Лиско. — Да ставаме и да спасяваме.
Като огледаха изправения на крака Мокси, установиха, че на места е поизцапан от къпинов сок. Лиско забеляза, че с тези петна магарето прилича на пантера.
— Мечтата ми е да бъда като пантера — призна си Мокси, но не обясни защо.
— Голяма беда направихме с Домби! — рече Лиско, докато се отърсваше. — Не ни стигаше Димби…
— Какво? — заинтересува се Димби.
— Нищо — усмихна се Лиско. — Да се заемем с Домби.
— Но как? — поиска да знае Мокси. — Маймунката е в ръцете му…. Голяма глупост направихме с този подарък.
— Ще се справим — каза твърдо Лиско.
— Как ще му отнемеш маймунката? — с упрек запита Мокси. — Щом се приближим, стиска я и бяга.
— Лесна работа! — усмихна се отново Лиско.
— Не е тъй лесно.
— Стига да искам!
— Какво?… Така ли ще го оставиш?… Ако чакаме, изобщо няма да се появи.
— Искам си Домбито! — внезапно изхлипа Димби.
— За какво ти е? — направи се на ударен Лиско.
— Трябва ми!… Без него не мога!…
— А ще му даваш ли часовника си?
— Стига с тоя часовник! — Димби погледна ръката си, подвоуми се няколко мига, но после разкопча верижката: — Вземете го!… Носете го!… Мокси, ето!
Магарето погледна втрещено хубавия предмет — лъскавия ; циферблат и блестящата сребърна верижка, която се люлееше под ръката на Димби.
— Даваш си часовника?!
— Голяма работа!… Поноси го!
Мокси преглътна:
— Хубав часовник, ей!… Страшен!… Само че… де се е чуло магаре с часовник!… Лиско, какво ще кажеш?
— Само това ни остава — горчиво отвърна лисичето. — Да спасяваме и теб.
— А магаре се спасява трудно, ще знаеш! — Мокси не сваляше очи от лъскавия предмет. — Магарето не е какво да е!… — Очите му се наливаха с удоволствие при вида на часовника. — Хубав часовник, Димби!… Чаровен!… Може ли за малко?
— Ето го!
— Не! — извика Лиско и застана пред часовника. — Димби, прибери го докато е рано!…
Димби учудено постави часовника на китката си.
— Малко бе, Лиско! — помоли се Мокси. — Само пет минути!
— Хайде, край!…
— Жалко! — поклати тъжно глава Мокси. — Все аз, все аз без… такова…
— Какова? — усмихна се Лиско.
— Часовник — поясни Мокси. — Но карай да върви!… Какво ще правим сега?
— Ще пеем! — отвърна Лиско.
— Какво? — запита Димби.
— Сега? — изненада се Мокси.
— Точно сега! — отвърна тайнствено Лиско и продължи с понижен глас: — Сега е най-необходимо!…
Лисичето чу тамтамите, след това се намесиха няколко тарабуки и ясно се изви тънкият ритмичен африкански мотив. Наподобяващ естраден артист, Лиско започна да рецитира:
Лиско запя. Мокси запя. Запя и Димби. Те чуваха далечните тамтами, тарабуките и тънката африканска мелодия, която пригласяше на думите им.