Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Само в обикновените сънища има нелепи неща. Причината за това е, че в тях се промъкват повече скаути, понеже обикновените хора са подложени на по-големи атаки от страна на неизвестността.
— Знаеш ли на какво се дължи това, дон Хуан?
— Според мен така се постига равновесие на силите. Обикновените хора имат удивително силни защитни прегради, като например тревогите около собствения им „аз“. Колкото по-яка е бариерата, толкова по-мощна е и атаката. Сънувачите, напротив, имат по-малко бариери, затова при тях скаутите са по-малко. Изглежда, че в техните сънища безсмислените неща винаги изчезват, вероятно за да могат сънувачите със сигурност да доловят присъствието на скаутите.
Дон Хуан ме посъветва да проявя голямо внимание и да запомня всеки възможен детайл от този сън. Дори ме накара да му го разкажа повторно.
— Направо ме смайваш — рекох аз. — Най-напред не щеш и да чуеш за моето сънуване, а после сам се интересуваш от него. Има ли някаква вътрешна логика в това?
— Можеш да бъдеш сигурен, че има — отвърна той. — Не е изключено един ден и ти да постъпваш така с някой друг сънувач. Дадени елементи са от ключово значение, защото са свързани с духа. Други пък са абсолютно несъществени, защото са свързани с нашата склонност да се самозабравяме.
— Първият скаут, който си изолирал, винаги ще присъства, независимо в каква форма, даже и като иридий. Впрочем, какво е иридий?
— Наистина не зная — отвърнах аз съвсем искрено.
— Ето ти на! Ами ако се окаже, че това е едно от най-твърдите вещества в света?
Очите на дон Хуан светеха от удоволствие, докато аз нервно се смеех на тази абсурдна възможност, която, както научих впоследствие, е напълно вярна.
Оттогава започнах да забелязвам нелогични елементи в сънищата си. След като веднъж бях приел определението на дон Хуан за проникващата чужда енергия, бях абсолютно съгласен, че несъответните елементи в моите сънища са чужди нашественици. Когато успеех да ги изолирам, сънното ми внимание винаги се съсредоточаваше върху тях със сила, която му липсваше при други обстоятелства.
Забелязах също така, че при всяко нахлуване на чужда енергия в сънищата ми, моето внимание трябваше да полага големи усилия, за да я превърне в познат обект. То обаче не беше в състояние да се справи напълно с подобна трансформация и в крайна сметка се получаваше някакъв хибриден елемент, почти неизвестен за мен. Тогава чуждата енергия се разпръскваше доста лесно, а необичайният елемент изчезваше, превръщайки се в светло петно, което останалите детайли от сънищата ми бързо поглъщаха.
Когато помолих дон Хуан да ми обясни тези неща, той каза:
— На този етап от твоето сънуване скаутите, изпратени от неорганичното царство, правят само предварително проучване. Те са много бързи, което означава, че не се задържат дълго.
— Защо казваш, че правят предварително проучване, дон Хуан?
— Защото идват да търсят потенциално съзнание. Те притежават съзнание и цели, които навярно могат да се сравнят с тези на дърветата, макар че са непонятни за нашия ум. Вътрешната скорост на дърветата и неорганичните същества е неразбираема за нас, понеже е далеч по-бавна от нашата.
— Какво те кара да кажеш това, дон Хуан?
— И едните, и другите живеят по-дълго от нас. Те са устроени така, че да стоят на една място. Неподвижни са, но карат всичко останало да се движи около тях.
— Значи неорганичните същества са закрепени на едно място като дърветата, така ли?
— Разбира се. Онова, което виждаш в сънуването си като ярки или тъмни пръчковидни форми, са техни проекции. Проекция е и гласът на сънния пратеник, който чуваш, а същото важи и за скаутите им.
По някаква необяснима причина тези думи ме съкрушиха. Внезапно ме налегна силно безпокойство. Попитах дон Хуан дали и дърветата имат такива проекции.
— Да, имат — отвърна той. — Само че техните проекции са още по-неблагосклонни към нас, отколкото тези на неорганичните същества. Сънувачите никога не ги търсят, освен ако не са в най-любезни отношения с дърветата, а подобно приятелство се постига извънредно трудно. Както знаеш, ние, хората, нямаме приятели на тази земя; и не е тайна защо е така — добави той с лека усмивка.
— За теб може да не е тайна, дон Хуан, но за мен определено е.
— Ние сме разрушителни. Настроили сме всичко живо на тази земя срещу нас. Ето защо нямаме приятели.
Почувствах се толкова неловко, че ми се искаше да сложа край на разговора. Но нещо ме подтикнд да се върна към темата за неорганичните същества.
— Според теб какво трябва да предприема, за да последвам скаут? — попитах аз.