Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— За какъв дявол ти е притрябвало да ги следваш?
— Провеждам обективно изследване по въпроса за неорганичните същества.
— Майтапиш ли се с мен? Нали беше непоклатим в убежденията си, че те не съществуват?
От насмешливия тон и кикотенето на дон Хуан ми стана ясно какво е отношението му към моето обективни изследване.
— Промених мнението си, дон Хуан. Сега съм решил да проуча всички възможности.
— Припомни си, че царството на неорганичните същества било област на действие за древните магьосници. За да отидат там, те упорито фиксирали сънното си внимание върху елементите на сънищата си. По този начин разграничавали скаутите. И щом успеели да ги изолират, се провиквали, че искат да ги последват. В мига, в който древните магьосници изказвали гласно намерението си, те се понасяли, теглени от чуждата енергия.
— Нима е толкова просто, дон Хуан?
Той не ми отговори. Само се разсмя, сякаш ме предизвикваше да последвам указанията му.
Когато се прибрах у дома, започнах да умувам до изнемога, за да открия какво всъщност е имал предвид дон Хуан. Изобщо не бях склонен да допусна, че може да ми е описал някаква истинска процедура. След като и идеите, и търпението ми напълно се изчерпаха, един ден просто изоставих бдителността си. Тъкмо сънувах, че вървя покрай някакво езеро, и се смаях от една риба, която внезапно изскочи от него. Тя се заизвива край краката ми, после отлетя като шарена птица и кацна на един клон, без да престава да бъде риба. Гледката беше толкова необичайна, че сънното ми внимание силно се оживи. Веднага разбрах, че това е скаут. Миг по-късно, когато рибата-птица се превърна в светло петно, аз извиках, че искам да я последвам, и, точно както беше казал дон Хуан, се понесох към друг свят.
Прелетях през един привидно тъмен тунел, сякаш бях лек като насекомо. Усещането за тунел свърши толкова рязко, че аз се почувствах така, като че ли бях избълван от някаква тръба и запратен от силата на тласъка срещу един огромен материален обект; почти го докосвах. В каквато и посока да гледах, краят му не се виждаше. Цялото нещо ми напомняше най-Вече за научно-фантастичен филм, поради което бях напълно убеден, че аз самият изграждам тази гледка така, както човек изгражда някой сън. И защо не? Мислех си, че, в края на краищата, съм заспал и сега сънувам.
Заех се да разуча елементите на моя сън. Онова, пред което се намирах, много приличаше на гигантски сюнгер. Беше шуплесто и надупчено. Не можех да усетя какво е на пипане, но изглеждаше грапаво и влакнесто. Цветът му беше тъмно-кафеникав. В този момент се усъмних, че тази безмълвна материя е просто сън. Тя нито помръдваше, нито се променяше. Гледайки я втренчено, добих пълно впечатление за нещо реално, но неподвижно; то беше закрепено някъде и излъчваше такава притегателна мощ, че бях неспособен да отклоня сънното си внимание и да наблюдавам нещо друго, включително и самия себе си. Бях прикован от някаква странна сила, която дотогава не бях срещал в сънуването си.
Тогава съвсем ясно усетих как материята освободи сънното ми внимание; цялото ми съзнание се съсредоточи върху скаута, който ме беше отвел там. В мрака той изглеждаше като светулка, кръжаща над мен. В своето царство скаутът представляваше кълбо от чиста енергия, чието „кипене“ можех да видя. Той като че ли усещаше присъствието ми. Изведнъж се наклони към мен и ме дръпна или побутна. Не почувствах допира му, но разбрах, че ме докосна. Това усещане беше поразително и непознато; сякаш някаква част от мен, която не се намираше там, се беше наелектризирала от докосването му и през нея започнаха да преминават енергийни вълни, една подир друга.
От този момент нататък всичко стана много по-реално. Вече ми беше много трудно да продължавам да мисля, че това е сън. Към тази трудност се прибавяше и моята увереност, че с допира си скаутът всъщност направи енергиен контакт с мен. Разбрах какво иска той от мен още в мига, когато като че ли ме бутна или подръпна.
Скаутът най-напред ме тласна през една огромна пещера, или друго подобно отвърстие, вътре в материята, която наблюдавах. Когато се озовах там, установих, че и вътрешността е все така равномерно шуплеста, както и външната страна, но изглеждаше някак много по-лека, сякаш грапавините бяха огладени с шкурка. Намирах се сред някакво образувание, което напомняше увеличена снимка на пчелна пита. Имаше безброй тунели с геометрична форма, които отиваха във всички направления. Едни бяха насочени нагоре, други надолу, наляво или надясно от мен; те се пресичаха под ъгъл или се издигаха и спускаха в стръмни и полегати наклони.
Светлината беше много смътна, но всичко се виждаше съвършено ясно. Тунелите изглеждаха живи и съзнателни; те кипяха. Втренчих се в тях и бях поразен от мисълта, че виждам. Това бяха енергийни тунели. В мига, когато проумях този факт, гласът на сънния пратеник изрева в ушите ми така гръмко, че не можах да разбера думите му. „Приказвай по-тихо“, изкрещях аз с необичайно нетърпение и осъзнах, че при говорене гледката на тунелите се скриваше и аз попадах във вакуум, в който можех само да чувам.