Мъртви преди мрак

На входа една жена вампир провери документите ми. Естествено, разпозна Бил като един от своя вид и го поздрави с хладно кимване, но мен ме огледа внимателно. Бледа като платно, подобно на всички вампири с бяла кожа, тя бе зашеметяващо великолепна в дългата си черна рокля с висящи ръкави. Зачудих се дали пресиления вампирски вид бе нейно предпочитание, или го поддържаше, тъй като постоянните клиенти хора го намираха за подобаващо.

— От години не ми се е случвало да ми искат документ за самоличност — вметнах, докато ровех за тях из дамската си чанта.

Намирахме се в тясно преддверие.

— Вече не мога да преценявам възрастта на хората, а трябва да сме изключително внимателни. Тук не сервираме на непълнолетни. При никакви обстоятелства — отвърна тя с усмивка, наподобяваща сърдечност. И хвърли кос поглед на Бил, като го огледа оскърбително от главата до петите. Е, оскърбително поне за мен.

— Не съм те виждала от няколко месеца — обърна се към него. Гласът й бе мек и хладен, подобно на неговия.

— Приобщавам се — обясни той и тя кимна.

— Какво беше това, което й каза? — прошепнах докато се отдалечавахме по късия коридор и минахме през двойните червени врати, за да влезем в заведението.

— Означава, че се опитвам да живея сред хората. — Искаше ми се да разбера повече, но точно тогава „Вамптазия“ се откри пред мен. Всичко бе в сиво, черно и червено. Стените бяха осеяни с рамкирани снимки на всички актьори — известни и неизвестни, които бяха играли вампири в киното, показвайки вампирски зъби, като се започне от Бела Лугоси и Джордж Хамилтън и се стигне до Гари Олдман. Осветлението, разбира се, бе приглушено, нищо необичайно. Необичайното беше клиентелата. А също и окачените афиши.

Барът беше пълен. Хората бяха два вида — групита и туристи. Групитата (или вампфенове, както ги наричаха) бяха издокарани с най-хубавите си тоалети — от къси пелерини до смокинги за мъжете и многобройни имитации на Мортиша Адамс12 сред жените. Дрехите варираха от костюми като тези, които Брад Пит и Том Круз носят във филма „Интервю с вампир“, до съвременни облекла, повлияни според мен от филма „Гладът“13. Някои вампфенове носеха изкуствени вампирски зъби, а други бяха нарисували капки кръв под ъгълчето на устните си или следи от ухапване по шията си. Бяха невероятни и същевременно изключително жалки.

Туристите си изглеждаха като туристи, като навсякъде другаде. Може би малко по-приключенски настроени от останалите. Но за да са в тон с атмосферата на бара, почти всички бяха облечени в черно, подобно на вампфеновете. Може да беше дрескод към оферта за посещението, например: „Облечете черно за вълнуващото си посещение в истински вампирски бар! Следвайте установените правила и няма да имате проблем, докосвайки се до този екзотичен ъндърграунд“.