Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Още? — прошепна гласът му в ухото й.
Тя кимна в знак на мълчаливо съгласие, а после прошепна:
— Моля те.
— Как?
Ръцете й търсеха зърната на гърдите му, заровиха се в къдравите косми, а пръстите й започнаха кръгообразно да ги масажират.
— Колко си неподправена — възхищаваше се той. — Повечето жени биха предпочели това.
Като листа, гонени от есенен вятър, пръстите му докосваха леко кожата й, обработваха чувствителната долна част на гърдите й, даряваха я с мълчаливо възхищение. Вътре в нея се надигна някакво непознато чувство, реакция на неопитен ученик под ръководството на опитен учител. Тя чакаше, отчаяно чакаше, но съгласуваността беше нарушена, координацията — изгубена.
Тогава той удовлетвори нейното желание. Обхвана с ръце гърдите й, натискайки ги в лек и равномерен ритъм. Мислещата част от Сора отлетя и на нейно място на сламеника остана да се гърчи непознато чувствено същество.
— Още? — попита той.
Тя дълбоко въздъхна, преди да му отговори:
— Какво още може да има?
Устата му всмукна зърното на гърдата и всяко мускулче от тялото и настръхна. Облиза всеки сантиметър от гърдата й, а тя обви краката си около кръста му в открита молба. После той повтори същото и с другата. Когато най-после се отмести, тя усети студа на стаята върху гърдите си, влажни от неговата любов. Това поотрезви ума й и организира мислите й.
Той промърмори:
— Студено, нали, малката? Нека да те покрия. — Бавно, съвсем бавно, той легна върху тялото й, покривайки най-напред уязвимата кожа на корема, а след това и гърдите й. Зърната й потънаха в меката му окосменост. Тялото му я притисна, сплеска я и за първи път й разкри чудото от допира на две голи тела.
Животът й обикновено беше еднообразен и скучен или страховит и ужасен, изпъстрен с малко приятни моменти. Но този момент беше несравним. Нейният златен мъж. Устните му целуваха клепките й, мирисът му дразнеше обонянието й. Тя вдигна глава и долепи устните му към своите, свежи и пламенни като на всеки способен ученик. Те се разтвориха под натиска на нейните и той я остави да го води по пътя към рая.
— Любов — възкликна той, а гласът му прокънтя в голата стая. После добави по-тихо: — Любовта е чудесно нещо. Тя може да бъде бавна и огнена, изгаряща всяка преграда по пътя си. — Навеждайки се отстрани над тялото й, той плъзна ръката си надолу към бедрото й. — Пожарът в нас запали всичко. Сора, аз горя.
С леко треперене на ръката си той се подпря над нея.
— Сора, покажи ми какво искаш.
Тя установи, че нейните пръсти също трепереха, когато хвана ръката му, за да я постави на кадифения хълм на нейната женственост. Той не се нуждаеше от допълнително подканяне. Изпита истинска наслада, когато я разтвори, за да я опознае. Една по една той намери точките на възбуда, показа й, че всичко преживяно досега бе само подготовка за главното. Когато пръстите му се вмъкнаха вътре, душата й започна да примира от удоволствие. Нито прошепнатите от него думи за болка, нито бавното му проникване в тялото й можеха да спрат този обземащ я екстаз.
Девствената ципа бавно се поддаваше. Волята й не можеше да принуди тялото да се разтвори за него. И псе пак болката беше нищожна в сравнение с агонията на екстаза от неговите ръце. Задъханото му „Не мога да чакам“ означаваше само, че той навлизаше в нея постепенно, с добре отмерени тласъци, докато тя го сграбчи изнемощяла. Постепенно той си проправи път през химена й и се засмя тържествуващо, когато тя изстена с облекчение.
Сега нейното нетърпение беше неудържимо. Тя мачкаше кръста му, дърпаше го за бедрата, шепнеше задъхано името му. Това разпали още по-силно любовната жар в него.
Внимателната и търпелива любов прерасна в буйна страст, непоносимо удоволствие и удовлетворена нужда, каквито никога по-рано не бе изживявала. Уилям я държеше в центъра на вълнението, тласкаше я от една крайност в друга, докато тялото й не искаше повече, повече не можеше да приеме. Тя здраво се беше хванала за него, стискаше го с все сила, следваше неговия танц, докато не откри благословеното място на цветове и светлина.
Под пръстите й имаше злато и въздухът ухаеше. В ушите й звучаха златни звуци, тя вкусваше златни блюда. Златото прииждаше и се оттегляше, превръщаше се в нещо повече от злато при всяко негово докосване, докато в момент на божествено откровение се сляха в едно цяло. Уилям и Сора, Сора и Уилям. Двамата заедно, там където богатствата на техните тела се превърнаха в богатства на душите, където те приютиха преминалата страст.