![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Накрая Дани Бюканън стори единственото, което му оставаше. Напусна аерогарата, качи се в чакащата кола и потегли, за да се срещне със своя приятел, сенатора. Да забие още един гвоздей в ковчега му със своята обаятелна усмивка и с подслушвателното устройство — на вид неразличимо от човешката кожа и толкова съвършено, че не можеха да го открият и най-модерните металодетектори. Наблюдателната група щеше да го проследи до целта със закрита камионетка и да запише всяка дума на Бюканън и сенатора.
Като резервен вариант за в случай, че нещо наруши връзката с подслушвателното устройство, в куфарчето на Бюканън имаше вграден касетофон. Включваше се с едно леко завъртане на дръжката. Той също не можеше да бъде засечен по никакъв начин. Наистина, Торнхил предвиждаше всичко. Проклет да е.
По пътя Бюканън се утешаваше с налудничави фантазии, включващи един отчаян, умоляващ Торнхил, кълбо отровни змии, ръждиво мачете и казан врящо масло.
Ех, ако мечтите му можеха да се сбъднат.
Мъжът, който седеше на аерогарата, беше гладко избръснат, около трийсет и пет годишен, носеше строг делови костюм и работеше на портативен компютър — с други думи, представляваше точно копие на хиляди други пътници около него. Изглеждаше унесен и съсредоточен, понякога дори почваше сам да си говори. Някой случаен наблюдател би решил, че човекът подготвя важна сделка или съставя отчет за продажбите. В действителност той говореше тихо на микрофона, скрит във вратовръзката му. Онова, което приличаше на инфрачервени приемници за информация от задната страна на компютъра, всъщност прикриваше два сензора. Единият бе предназначен за прихващане на електронни сигнали. Другият представляваше насочен микрофон, който улавяше думите и ги изписваше на екрана. Първият сензор с лекота определи на кой номер звъни Бюканън. Другият бе донякъде заглушен от множеството разговори на аерогарата; все пак доловеното бе достатъчно, за да развълнува човека. На екрана се появиха думите: „Къде е Фейт Локхарт?“
Мъжът предаде телефонния номер и другата информация на своите колеги във Вашингтон. След броени секунди един компютър в Ленгли откри името и адреса на телефонния абонат. Няколко минути по-късно група извънредно опитни и изцяло предани на Торнхил професионалисти — които бяха очаквали тъкмо такава мисия — потегли към апартамента на Адамс.
Инструкциите на Торнхил бяха прости. Ако Фейт Локхарт е там, да се „освободят“ от нея — в шпионажа използваха тази невинна дума, сякаш просто предстоеше да я уволнят и да я помолят да си събере багажа, а не да пръснат черепа й с куршум. Имаше ли други хора около нея, чакаше ги същата участ. За благото на страната.
15.
Фейт трепереше неудържимо.
— Щеше да ме побъркаш от страх.
Лий прекрачи прага и се озърна.
— Какво търсиш в кабинета ми?
— Нищо! Просто обикалях. Дори не знаех, че имаш тук кабинет.
— Защото не ти се полагаше да знаеш.
— Когато влязох, стори ми се, че чух някакъв звук откъм прозореца.
— Чула си звук, но не откъм прозореца.
Той посочи рамката на вратата. Сега Фейт забеляза правоъгълника от бяла пластмаса, прикрепен към дървото.
— Това е сензор. Който отвори вратата на кабинета, задейства сензора и ме уведомява. — Лий извади от джоба си малко сигнално устройство. — Ако не бях зает да успокоявам Макс долу, щях да дотичам много по-рано. — Той се навъси. — Не съм доволен, Фейт.
— Хей, аз просто оглеждах колкото да убия времето.
— Интересна дума избра — „да убия“.
— Лий, не съм замислила нищо срещу теб. Кълна се.
— Хайде да привършваме с багажа. Не искам банкерите да те чакат.
Фейт не посмя повече да погледне към телефона. Лий сигурно не бе чул обаждането. Беше нает от Бюканън, за да я следи. Той ли бе убил агента снощи? Дали днес нямаше някак да я изхвърли от самолета на десет километра височина и да се смее злорадо, докато тя пада с писък през облаците?
Но досега той можеше да я убие стотици пъти. Най-лесното би било да я остави мъртва до къщата. И изведнъж й хрумна нова мисъл: да, би било най-лесното, освен ако Дани искаше да узнае какво е разказала на ФБР. Това обясняваше защо все още е жива. И защо Лий непрекъснато я разпитва. Проговореше ли, той щеше да я убие. А сега заминаваха за едно градче в Северна Каролина, което щеше да е почти пусто през този сезон. Тя бавно излезе от стаята, сякаш отиваше на екзекуция.