Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Един негов приятел, цигулар немец, който искал да постъпи в оркестъра на херцога, но бил отхвърлен, му разказа:
— Негово сиятелство обожава италианските музиканти, а немците не иска дори да погледне При това е истински деспот и особняк, не случайно се говори, че едната половина от поданиците му са войници и ловци, а другата — просяци и скитници.
Ала най-много Леополд се безпокоеше за Волферл; момчето изгуби обичайната си живост и тъгуваше за Залцбург, а сутринта, когато напускаха Лудвигсбург, се разплака и почна да се моли да се връщат вкъщи.
Волферл се гордееше, че вече не е малък, а Нанерл винаги казваше: „Плачат само малките“ Но при мисълта за това, че Швецинген, Хайделберг, Франкфурт и други градове, където се готвеха да изнасят концерти, могат най-неочаквано да се окажат като Лудвигсбург, той не можеше да възпре сълзите си. Лудвигсбург беше толкова отвратителен град! Освен това му липсваше обичта, която му дариха в Аугсбург чичовците. Татко казваше, че техен дълг е да запознаят Германия с истинската музика дори и мнозина да не я оценят, но да свири пред глухи за музиката хора, беше непоносимо.
Херцог Клеменс говореше по време на изпълнението му; курфюрстът миришеше на конюшня миризма, която Волферл не можеше да търпи; а фон Цвайбрюкен според твърденията на татко познавач на музиката предпочиташе сонатите на Самартини пред сонатите на Скарлати, макар че за всеки що-годе сведущ човек бе ясно, че Скарлати стои по-високо. Всички те почти нищо не разбираха от музика, макар да хвалеха изпълнението му. Курфюрстът така лошо свиреше на виолончело, че на Волферл му идеше да се разплаче. Ако, както казва татко, хората отиват за греховете си в ада, курфюрстът тъкмо там ще отиде.
Но когато сподели всичко това с татко, той се усмихна иронично и го посъветва да пази подобни мисли за себе си. В очите на Волферл се появиха сълзи и той попита:
— Аз лош ли съм, като мисля така?
В порив на нежност татко го целуна обикновено бе толкова зает с уреждане на работите, че не му оставаше време за ласки — и възкликна:
— Не си лош. Просто нетактичен. Но каза истината.
Татко почна да споделя всичко с Волферл искаше да го научи да се ориентира в хората, събитията и обстоятелствата също както в музиката.
— Това играе важна роля в живота на музиканта — каза татко, — независимо колко надарен е той.
Волферл попита защо само пренощуваха в Улм и си заминаха, макар там да имаше концертна зала. Татко отвърна.
— Улм е ужасно построен, старомоден и безинтересен град. Също както Вестерщетен, Гьопинген и Плохинген. В тези градове всичко е трето качество Там няма да чуеш хубава музика. Но трябва да призная, че Вюртемберт е много красив, макар херцогът да го опустошава със своите ловни и военни забавления.
Моцартови минаха през готическия Айнцвайинген и татко прошепна на Волферл:
— Отвратително място и населено само с лутерани.
Татко хареса Брухзал, където преобладаваше стил барок и живееха главно католици Той реши да остане в него, като обяви:
— Достоен град, тук трябва да спрем и да го опознаем по-отблизо.
В Швецинген, лятна резиденция на курфюрст Карл Теодор Манхаймски, прочут ценител на музиката, те присъствуваха на концерт на местния оркестър и татко рече:
— Това е най-добрият немски оркестър.
Волферл още преди тези думи бе дошъл до същото заключение. Искаше му се час по-скоро да свири пред манхаймските музиканти. Не се съмняваше, че те ще се окажат задълбочени слушатели.
Волферл свири лирично, леко импровизирайки, но следваше точно мелодията. Музикантите възторжено го аплодираха и той бе готов да свири за тях безспир Обаче след две бисирания татко го спря самият курфюрст изразил желание да послуша момчето, а татко не искаше да преуморява сина си.
Никак не е чудно, че след втория концерт Леополд писа на Хатенауер „В Швецинген децата произведоха фурор. Курфюрстът оцени високо тяхното изпълнение. Те поразиха всички със своето майсторство и усет, според всеобщото мнение изпълнението им е достойно за Манхайм, с други думи, възхитително.“
Леополд напусна Швецинген с искрено съжаление. Една покана следваше друга и децата свиреха по много и до късно, но нито едно от тях за щастие не заболя. Това обстоятелство радваше много бащата, то смекчи и Ана Мария, която както преди се безпокоеше за тяхното здраве И друго, музикантите от Манхаймския оркестър а колкото повече Леополд го слушаше, толкова повече се убеждаваше, че няма по-добър оркестър в Германия — неведнъж изразиха възхищение от таланта на децата.