Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
По-късно татко наруга Волферл за неуместните забележки. Върнаха се в странноприемницата. Татко почна да готви програмата за концерта на следния ден в оперния театър на принц Карл и Волферл повтори:
— На мен представлението не ми хареса. Татко обаче отвърна:
— Това не интересува никого, Волферл. Принц Карл е аристократ, а аристократите са господари в страната. На техните услуги е всичко, каквото пожелаят: ястията, конете, прислугата, развлеченията. Ние трябва да се примирим с това.
— Но нима е честно да се хвали лошата музика, татко?
— Честно е, ако имаш работа с аристократи. Трябва да се живее.
Волферл и на другия ден по време на концерта се опитваше да проумее този парадокс, който за негова почуда не вълнуваше никого другиго.
Принц Карл хареса изпълнението на децата: той бурно ръкопляскаше, дари на татко сто гулдена. И препоръча децата на други Ценители на музиката.
Когато се готвеха да отпътуват от Брюксел, татко се похвали:
— Станахме с двеста гулдена по-богати. Това е повече от достатъчно, за да стигнем до Париж.
А на Хагенауер писа:
„Децата получиха много и скъпи подаръци. На Волферл му подариха две великолепни шпаги: едната от Мехлинския архиепископ другата — от генерал граф Ферарис. Нанерл получи от архиепископа фламандски дантели — и какви ли не още труфила от други лица. Сега имаме толкова кутийки за енфие, златни часовници и пръстени, че можем да отворим цял магазин“
После татко се обърна към семейството си и добави:
— Ако Париж прояви към нас отзивчивост, ще ни трябва може би още една карета за подаръците.
— Непременно ще трябва — уверено изрече Нанерл.
— Дано само парижани не ни вземат за провинциалисти — предупреди татко. — Не забравяйте, Париж се смята за център на света. Ако не го покорим, досегашните ни успехи ще загубят всякакъв смисъл.
14
В Париж ги очакваше приятна изненада. Графиня ван Ейк настоя да отседнат у нея и им предостави удобни стаи в чудесната си къща на улица „Сент Антоан“. Графинята беше жена на баварския посланик във Версай и дъщеря на граф Арко. И макар в детството си неведнъж да бе слушала Леополд у дома си и да го познаваше добре, той бе дълбоко убеден, че гостоприемството на графинята свидетелствува за едно: благоприятните отзиви за тяхното турне вече са стигнали до Залцбург.
Волферл хареса графинята — хубавичка и нежна. Тя предостави на негово разположение новия си, чудесен клавесин и заслуша със затаен дъх изпълнението на момчето. Особено я разчувствуваха няколко сонати. Когато Волферл свърши, тя го нарече „мило момче“ и го обсипа с целувки. Той бе готов да се разсмее от щастие, ако не беше едно обстоятелство: макар графинята да изтъкна, че изпълнението му й доставило голяма радост, най-неочаквано с очи, пълни със сълзи, заразказва как като дете свирила в Залцбург по цели дни на клавесина. Волферл разбра: графинята е самотна и тъгува за дома — сам той понякога изпитваше тъга, — но в следния миг тя почна да възхвалява Версай, неговата красота, блясък и изящество и да твърди, че собственичките на изисканите салони ще обожават Волферл.
Но въпреки възторга на графинята Версай мълчеше; Моцартови не получиха и от другаде покани. Графинята обясни това с факта, че първата покана трябва да изхожда от краля, а Луи XV сега бил в траур, ала Волферл не й вярваше твърде. Отново настъпиха дни на мъчително очакване; Волферл имаше чувството, че нищо не им предстои и че отново напълно ще зависят от капризите на аристократите, в главите на които са само модата и ловът. Волферл реши, че когато порасне, за нищо на света няма да търпи това унизително чакане и тези оскърбления. Татко явно започваше да се отчайва, когато ненадейно един свеж и ясен есенен следобед при графинята дойдоха някакви важни посетители.
Че са пристигнали важни гости, Волферл се досети по това с каква гордост и задоволство графинята им представи барон Грим и госпожа д’Епине.
Татко също изглеждаше доволен и Волферл, който се питаше какво ли очакват татко и графинята, не откъсваше очи от новодошлите. Той не можеше да определи възрастта на госпожа д’Епине — елегантна и добре гримирана, — но му хареса маниерът й, грациозните жестове, мелодичният глас, който тя владееше до съвършенство като някакъв фин инструмент. Госпожа д’Епине разговаряше с него без нотка на покровителствен тон, като с равен, и Волферл се чувствуваше на седмото небе.
Барон Грим също се хареса на Волферл. Момчето забеляза прекрасната осанка на барона — за разлика от граф фон Ейк, който ходеше като патица, — острия му, проницателен поглед и нормалния говор: графът говореше бавно и често дрънкаше глупости, а баронът не каза нито една глупост. Интересът, проявен от барона и дамата, обещаваше много. Естествено татко беше извънредно развълнуван от тяхното посещение.