Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

— Децата са твърде малки, за да разберат колко опасности крие това пътешествие — каза тя на Леополд, — но аз не съм дете.

И Леополд отвърна, мъчейки се да скрие собствените си безпокойства:

— За да постигнат истинско признание, бих ги отвел и в американските колонии.

След няколко часа път каретата се счупи, а Леополд така грижливо я бе избирал при покупката! Разби се едно от задните колела и това принуди кочияша да спре внезапно тежко натовареното возило. Той скочи от капрата, за да успокои изплашените коне, а Леополд, проклинайки обеднелия благородник, който му бе продал такава дефектна карета, заповяда на всички веднага да слязат, докато колелото не се е разнебитило съвсем.

За Волферл това бе забавно произшествие, но Нанерл се уплаши, а и Ана Мария ужасно се разстрои. Тя навярно беше права, дето смяташе пътешествието за безумие, помисли си Леополд. Мнозина приятели го предупреждаваха и той бе готов на всякакви трудности, но кой можеше да предположи, че бедите ще ги сполетят така скоро! Впи очи в счупеното колело, опитвайки се да събере мислите си и да реши какво да прави по-нататък. Наблизо не се виждаха никакви къщи. Мюнхен — целта на тяхното пътешествие — е далеч, а до най-близкото населено място, Весербург, има часове път.

Леополд се посъветва с кочияша, но той, обут с ботуши до над коляното, сбръчкан и с обветрено лице, нает да ги откара до Мюнхен, насмешливо погледна счупеното колело и рече:

— Не може да се поправи.

— Какво ще правим тогава?

— Нужно е ново колело — отвърна кочияшът и отиде да храни конете.

Когато Себастиан Винтер, нает също след грижлив подбор, се отлъчи да се облекчи, Леополд измърмори:

— Не стига, че трябва да храня коне и кочияш, ами и слугата ми е един пиклив!

Но Себастиан се върна с добри новини. Както се оглеждал за място, където да си свърши работата, попаднал на някаква мелница и там се намерило колело за колата. Мелничарят бил готов да им продаде колелото, ако, разбира се, му платят двойно.

Леополд, твърдо решил да не позволява повече да го мамят, съобрази, че колелото е малко за неговата карета. Ала нямаха друг избор. Трябва да бъдат благодарни и за това, каза той на Ана Мария, която настояваше да се върнат в Залцбург. Леополд плати колелото и тогава стана ясно, че то се измъква, та трябваше да отсекат едно дръвче и да го завържат за оста. От кочияша и Себастиан ползата бе малка и Леополд сам извърши поправката. Най-сетне потеглиха, макар каретата заплашително да се накланяше на една страна.

Домъкнаха се с костенурски ход до Васербург; Леополд и слугата вървяха редом с каретата, опасявайки се, че новото колело няма да издържи голямото натоварване.

Васербург се оказа малко селце със стар замък и още по-стар хан. Замъкът бе пуст. В цялата околност не се намери нито един благородник, пред когото да изнесат концерт, а той да им заплати престоя в хана. Такъв лош хан Леополд не бе виждал досега. Но когато продума, че иска да продължи за Мюнхен, му казаха, че пътуването дотам ще трае цяла нощ, че пътят тъне в мрак, не се охранява и дори шпагата не ще го защити от разбойниците, които, щом мръкне, плъзвали из околността. Новото колело всеки миг може да се счупи, заяви ковачът, и ще потрябва най-малко едно денонощие, за да се поправи солидно каретата.