Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
В добавка към всичко останало Леополд припечели тук още сто гулдена. Ала най-много го зарадваха думите на Карл Теодор. Като чу изпълнението на Волферл на цигулка — Волферл дотогава никога не бе свирил на цигулка пред публика, макар редовно да се упражняваше, — Карл Теодор възкликна:
— Господин Моцарт, вашият син е чудо, а вие, неговият учител, сте просто гений! Ако синът ви бе по-голям и ако нямахте и други задължения, щях с радост да приема и двама ви в моята капела.
Винаги, когато си спомнеше тези думи, Леополд сияеше от щастие и го обземаше съмнение — не бива ли на дело да провери доколко е искрено предложението на манхаймския курфюрст? В Хайделберг Волферл постигна нова победа. Градският магистрат покани момчето — вестите за успехите на Волферл изпревариха неговата поява — да свири на великолепния орган в знаменитата хайделбергска църква „Свети Ду“, което само по себе си беше голяма чест. Изпълнението на Волферл се отличаваше с такава звучност, изразителност и красота, че магистратът заповяда да гравират на органа името му и какво е изпълнил, за да се запази навеки споменът за това събитие.
Във Франкфурт по настояване на Леополд освен обичайната програма Волферл свири още и на орган. Концертът привлече твърде много слушатели, публиката шумно аплодираше и бащата остана много доволен от прихода. Посланикът на Мария Терезия граф фон Перген поздрави Леополд за успеха. В този миг към тях се приближи човек на средна възраст, съпровождан от някакъв юноша. Той изрази желание да се запознае с импресариото, господин Моцарт.
Граф фон Перген ги представи:
— Господин Йохан Гьоте, един от нашите имперски съветници, и неговият син Йохан Волфганг.
Леополд почувствува, че графът не е твърде разположен към господин Гьоте, но се старае да бъде любезен, защото Гьоте се ползува с известно влияние. Забеляза, че лицето на бащата е навъсено, а синът е негова пълна противоположност. Наистина едрият нос и голямата уста на Йохан Волфганг не съответствуваха на образците за мъжка красота, но приветливият израз на лицето правеше юношата по своему привлекателен, особено в сравнение с намръщения баща.
— Господин Моцарт, моят син се заинтересува от вашия син — каза старият Гьоте. — Той не вярва, че е само на седем години.
— Да, само на седем. — Леополд погледна към сцената, където стоеше Волферл: момчето, без да обръща внимание на похвалите на заобиколилото го множество, търсеше с очи Ана Мария, желаейки да се увери в нейното одобрение, и когато тя му изпрати въздушна целувка, съвсем по детски се разсмя и поруменя.
— Но това е забележително — каза синът Гьоте. — Аз съм два пъти по-голям от него, свиря още от малък, а той е далеч по-добър.
— Моят син иска твърде много — поясни господин Гьоте. — На четиринадесет години той рисува и свири. Пише стихове, занимава се с фехтовка, езда…
— С една реч, завършен дилетант — насмешливо прекъсна стария Гьоте граф фон Перген.
— В никакъв случай! — ужаси се господин Гьоте. Като забеляза, че децата го очакват, Леополд побърза да въдвори мир:
— Уверен съм, господин Гьоте, че синът ви ще постигне много в живота. — Обикновен комплимент, но какво друго можеше да се каже?
— Хм. — Бащата съвсем не изглеждаше толкова сигурен.
Младият Гьоте каза:
— Господин Моцарт, щом синът ви е само седемгодишен, защо тогава носи като възрастен напудрена перука и нож, украсен със скъпоценни камъни?
— А той свири според вас като възрастен, нали?
— И още как! — с ентусиазъм изрече Гьоте.
— Тогава защо да не го обличаме като възрастен?
— Но той е още дете.
— Вие също сте облечен като възрастен.
— Аз съм на четиринадесет години.
— И все пак още сте дете. — Но като видя, че младият Гьоте изведнъж пламна както Волферл на сцената, Леополд добави: — Макар че сте преждевременно развит.
Гьоте-баща се намръщи, граф фон Перген се усмихна, но и двамата не казаха нищо.
Като искаше да покаже, че и той има изискани обноски, Леополд предложи на Гьотевия син:
— Млади господине, а не бихте ли желали да се запознаете със сина ми?
В душата си Леополд смяташе, че на момчето повече би му подхождало да се запознае с Нанерл, само две години по-малка от него — с нея то щеше да намери общ език, — но после реши, че това е глупаво. И все пак у младия Гьоте имаше нещо много привлекателно.