Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
В хана им поднесоха само пушено телешко, корав хляб и лошо вино. Тесните стаички не се отопляваха.
Тази нощ никой не спа, а на другия ден дори Волферл почна да капризничи. Макар че беше юни, момчето съвсем вкочаняса, а пръстите му не можеха да се свият. Поправката на каретата ще отнеме още един ден, каза ковачът на Леополд. Умореният Волферл по съвета на мама се просна на леглото, опитвайки се напразно да заспи, и се питаше дали биха могли да изтърпят още една такава нощ.
Но ето че татко донесе интересна новина. В местната черква открил отличен орган. Волферл изведнъж се оживи. Заедно с татко той побърза към черквата и много се учуди, когато на лицето на татко се изписа смущение.
— На този орган може да се свири само с педала. А ти никога не си свирил на орган с педал. Когато свири в Ибс, там нямаше педал.
— Ще ме научиш.
— Краката ти няма да достигнат педала.
— Мога да свиря и прав.
Той никак не можеше да разбере защо татко го гледа с недоверие. И защо изведнъж толкова се учуди, когато след обясненията му Волферл отмести стола и засвири прав, натискайки с един крак педала. Педалът помагаше при изпълнението, а съвсем не пречеше! Благодарение на него звуците придобиха особена плътност и изразителност. Волферл бе във възторг от това, че и краката му можеха да участвуват в създаването на чудесната музика. Пръстите на ръцете му съвсем се стоплиха.
Татко каза на мама:
— Той се справя с педала така, сякаш е учил преди. — И мама много се изненада, а Волферл недоумяваше: какво толкова чудно има — щом органът е с педал, той трябва да умее да си служи с него.
Каретата бе поправена и Леополд, като изслуша уверенията на ковача, че тя сега е досущ нова, каза на Ана Мария:
— Счупването на колелото не бе премеждие за нас. Бог отново ни дари своята милост, като позволи на Волферл да се научи така бързо да си служи с педала.
Леополд обаче беше твърдо убеден, че не бива да се разчита само на божията милост. Като пристигнаха в Мюнхен, той нае стая в най-добрата странноприемница и публикува на страниците на най-големия вестник обява под формата на писмо от един виенски музикален критик:
„Любители на музиката! Щастлив съм да ви съобщя една новина, която в скоро време ще пробуди възторг както в цяла Германия, така и в по-далечните страни. Имам предвид двете деца на залцбургския заместник капелмайстор, прочутия Моцарт. Представете си момиче на единадесет години, което изпълнява на клавесин и клавикорд най-трудните сонати удивително точно, с невероятна лекота и голям усет. Само това е в състояние да предизвика изумлението на публиката.
Но вие ще се изумите още повече, когато на клавесина седне седемгодишният малчуган — той свири не като дете, а като възрастен. Представете си, може с часове да импровизира, да акомпанира на прима виста. Признайте, че такова нещо е невъзможно да си представите. И все пак това е самата истина. Нещо повече — виждал съм го да покрива клавиатурата с кърпа и да свири така, сякаш гледа клавишите. Виждал съм и съм чувал как му задават отделни тонове на Най-различни инструменти, а то от съседната стая веднага назовава имената им. Когато биеше камбана или стенен часовник, момчето можеше незабавно да определи тона.
Тези изключителни деца два пъти свириха пред императрицата, а после дадоха концерт за младите ерцхерцози и ерцхерцогини от императорското семейство. Канеха ги най-високопоставените благородници и навсякъде те получаваха за награда забележителни подаръци.“
Леополд тайно се осведоми къде се намират домовете на аристократите и като научи, че принц фон Цвайбрюкен, комуто беше представен във Виена, живее в Нимфенбургския дворец — лятна резиденция на баварския курфюрст Максимилиан III, слушал изпълнението на децата още преди виенските успехи, — потегли натам с каретата. Цялото семейство се заразхожда в градината пред прозорците на двореца. Както се надяваше Леополд, принц фон Цвайбрюкен ги забеляза и нареди да ги повикат.
— Знае ли курфюрстът, че се намирате тук, господин Моцарт? — попита принцът.
— Не, ваша светлост. Току-що пристигнахме.
— Ах, да, четох за това във вестника.
Възрадван, че пръв открива децата на Моцарт, принцът изпрати куриер с писмо до баварския курфюрст, запитвайки го дали не желае да послуша изпълнението на тези чудеса на природата, децата на Моцарт, а на Моцартови нареди да чакат. Куриерът скоро се върна с отговор: курфюрстът дал нареждане децата да свирят пред него още днес, в осем часа вечерта.