Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Изведнъж, сякаш за да разсее мрачните предчувствия. Ана Мария целуна Волферл и синът с любов отвърна на ласката й. Без елегантните си дрехи, без напудрената перука и ножа, украсен със скъпоценни камъни, той изглеждаше така мъничък и беззащитен. Обзе я страстно желание да го предпази от всички беди; в този миг тя с радост би заменила неговата гениалност с обикновено човешко детство. Но трябва да се стегне. Леополд не ще одобри подобна слабост. И все пак Ана Мария попита:
— А ако децата поискат, ще се върнем ли вкъщи?
Мъжът й укоризнено я погледна и каза:
— Навярно.
Ана Мария се обърна към Нанерл:
— Ти би ли искала да се върнеш у дома?
Нанерл се замисли. Харесваше й, когато към нея се отнасяха като към голяма, но от време на време я обземаше страх при мисълта, че никога вече няма да види Залцбург.
— Мъчно ми е за нашите приятели. Иска ми се пак да спя в моето легло. — Нанерл се надяваше, че татко няма да се засегне от думите й; ако някога се омъжи, избраникът непременно ще бъде като баща й.
— А ти? — запита Ана Мария Волферл.
— Не зная, мамо.
— Ти вече не си малък! — рязко каза татко. — Трябва да имащ свое мнение.
Волферл не отговори. Харесваше му, когато Себастиан го обличаше в красиви одежди, обичаше да свири пред публика, която разбира от хубава музика, искаше да отиде в Париж, но чакането беше толкова досадно, пък и му бяха омръзнали безкрайните упражнения.
Брюксел с нищо не го привлече. Ако например можеше да композира музика — друго нещо, но татко искаше първо да се установят някъде за постоянно.
— Изнесохме концерти във всички големи музикални центрове на Германия — тържествено изрече татко.
— А ще свирим ли пред принц Карл? — попита Волферл.
— Кой знае — горчиво каза татко. — Принцът яде и пие като свиня, киска се като хиена и отгоре на всичко няма пари.
— Защо стоим тогава тук?
— Принц Карл обеща да ви чуе, не мога да го обидя.
— А защо през това време не свирим още пред някого?
— Принцът ще се засегне, ако не ви чуе пръв. — И татко стана, с което показваше, че разговорът е свършил. Съвсем както правеше Мария Терезия.
Няколко дена по-късно тържествуващият Леополд обяви, че очакването не се е оказало напразно: принц Карл ги бе поканил на премиерата на комичната опера от Николо Пичини „Добрата дъщеря“. Това говори недвусмислено за разположението на принца, твърдеше Леополд, но Ана Мария смяташе, че генерал-губернаторът просто проявява тщеславие.
Мама е права, реши Волферл. От своята ложа те виждаха далеч по-добре принц Карл, отколкото сцената.
След представлението принц Карл повика Моцартови в кралската ложа.
— Великолепен театър, нали? — каза той на татко. — Аз част по част го прекарах от Верона. Нужно бе голямо умение, за да го сглобим отново, но театърът си заслужава; от цяла Европа при нас пристигат хора само за да му се полюбуват.
— Напълно ги разбирам — каза татко с необходимата почтителност.
— Не бихте ли искали да изнесете тук концерт?
— Ще го смятаме за чест, ваша светлост.
— Ваша светлост — попита Волферл, — нали представлявате императрицата, защо тогава имате италианска опера, италианци певци и театър също италиански?
— Какъв забавен малчуган! — възкликна принц Карл. — Струва ми се, Моцарт, че напразно го обличате като възрастен.
Волферл реши все пак да получи отговор на въпроса си — защо в тази опера всичко е италианско.
— Италианският език е език на музиката — строго му каза татко, — а Италия е родина на музиката.
Но момчето не беше удовлетворено от обяснението. „Добрата дъщеря“ изобилствуваше с бравурни пасажи, но нито един от тях не се отличаваше с мелодичната непосредственост на „Орфей и Евредика“. Освен това, за да предадат чувствата на героите, италианските певци напрягаха гласовете си до появата на широко вибрато, от това се изкривяваше звукът и после — колко силно пееха те! В разгара на действието Волферл попита татко:
— Какво са се разкрещели толкова?
И татко отвърна:
— Те са италианци.
А сега изведнъж татко го смушка с лакът, за да мълчи, и каза:
— Забележително представление, ваша светлост, напълно достойно за такъв прекрасен театър. Не е чудно, че вашата опера е толкова прочута.
Колкото повече сипеше похвали татко, толкова по-внимателно принц Карл го слушаше. А когато татко обяви:
— Ваша светлост, струва ми се, че музикалният ви вкус не отстъпва на вкуса на вашия брат, императора. Ще бъдем щастливи да свирим пред вас — принц Карл просия в усмивка и изрази желание веднага да чуе изпълнението на децата.