Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Мили боже! — въздъхна тя.
Талбът се отпусна върху нея, изтощен повече от когато и да било в живота си. Тя не реагира на тежестта му.
— Маги!
Не му отговори. Кристофър се надигна на ръце и я погледна. С учудване откри, че е заспала под него.
— Магдалена!
С усмивка на задоволство младата жена леко въздъхна в съня си.
Той нежно свали краката й от кръста си и се отдели от нея.
Беше се оказала девица. А той се бе отнесъл с нея като с лека жена. Кристофър се съпротивляваше на подновяващите се признаци на страст, който странно се примесваха с любов. Отношенията му с тази жена се свеждаха до делова сделка. Бракът трябваше да бъде консумиран, за да се запечатат официално техните отношения. Но да я въвлече в живота си повече, отколкото беше необходимо, би било жестокост; за която не можеше да намери извинение. След половин година щеше да си замине за Англия, а тя да остане тук. Щеше да бъде безотговорно да я натоварва със своята страст и опасността да забременее. Беше прекарал тази нощ с нея, но това повече нямаше да се случи.
Тихо легна до Маги и я покри със завивката. Тя се размърда, въздъхна доволно и се притисна до него. Кристофър изсумтя; Пред него се задаваха няколко месеца, изпълнени с изкушения. Питаше се дали не иска твърде много от своята джентълменска чест.
Седма глава
Утринното слънце влезе през пролуката между пердетата и се разпростря в светла линия върху килима на пода в хотелската стая. То бавно се изкачи върху леглото, мина по възглавницата и заблестя срещу затворените очи на Маги.
— Хъм. — Тя отвори очи, но веднага придърпа завивката над главата си. На устните й се появи усмивка при мисълта за предишната нощ. Искаше да се наслади за миг на невероятния сломен, преди новият ден да нахлуе в мислите й.
— Мм? — Тя се претърколи, но ръката й срещна студеното и празно място до нея. Кристофър го нямаше. Маги отвори очи и сбърчи чело. — Кристофър? — повика го тя. Той не се виждаше в стаята.
На вратата се почука.
— Госпожо Талбът?
— Влезте, моля.
Беше камериерката.
— Господин Талбът ме помоли да проверя дали сте се събудили, госпожо — каза тя.
— Къде е господин Талбът? — попита Маги.
— В трапезарията, госпожо. Каза ми да ви съобщя, че е поръчал закуската. Да ви помогна ли да се облечете?
— Не, благодаря ви. — Англичаните явно имаха странни представи за това какво човек може и не може да направи сам. Маги си спомни как се бе мъчила да разкопчае корсажа си предната вечер. — Почакайте. Да, навярно ще ми е необходима помощ за закопчаването.
— Добре, госпожо.
Маги побърза да навлече фустите, камизолата и корсета.
Избра си лека габардинена рокля от дрехите, крито бяха донесени в хотела предния ден. Искаше да остане сама поне за няколко минути, за да може да си спомни с подробности случилото се предишната нощ. Докато камериерката беше в стаята, Маги се притесняваше и не можеше да се отдаде на спомените си.
— Благодаря ви — каза тя на жената, когато и последното копче бе закопчано. — Бих се радвала, ако съобщите на господин Талбът, че слизам веднага.
— Да, госпожо.
Маги се усмихна зад гърба на камериерката. Никога досега не й бяха казвали „госпожо“. Ако прислужницата знаеше коя е тя в действителност и какво бе работила само допреди пет месеца, бедната жена навярно щеше да се просне мъртва в стаята.
Тя разчеса енергично косата си. Бавна усмивка озари лицето й, когато я прибра назад и освободи няколко игриви къдрици. Не намираше някаква разлика в себе си, когато се взираше в огледалото, но се чувстваше по-различна от преди. Харесваше й да се люби с Кристофър Талбът. Дори в най-необузданите си мечти Маги не си бе представяла такова желание, такъв болезнен екстаз, такова пълно удоволствие.
Обгърна раменете си с ръце и се завъртя в пирует. Харесваше й да бъде омъжена жена и да живее с Кристофър. Може би дори го обичаше…
Маги влезе в трапезарията с разтуптяно сърце. Беше нетърпелива да види топлината в очите на Кристофър — мълчаливата връзка на тяхната интимност. След прекараната нощ той сигурно вече мислеше за нея като за нещо повече от парче земя.
Кристофър седеше на масата в ъгъла. Бялата покривка беше в тон със снежнобялата колосана риза, от която кожата му изглеждаше загоряла, а очите му — по-тъмни от когато и да било. Когато Маги се приближи към него, той се изправи учтиво. Лицето му беше безизразно. Липсваше дори забавната непринуденост, която го озаряваше преди сватбата. Очите му бяха тъмни и непроницаеми. Маги усети как сърцето й се свива като пробит балон.
— Добро утро, Маги. — Подаде й стол.