Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Хайде, докторе. Вие ще вземете яйцеклетки от нея, а после аз ще изпълня оплождането. Както го прави сьомгата, съвсем естествено. Макар че бих желал да пропусна плуването срещу течението, ако може.
Волеску дълго го гледа, после леко се усмихна:
— Моят малък полуплеменник Юлиан има такова чувство за хумор.
Петра чакаше, затаила дъх, и не смееше да се обади, въпреки че в главата й се въртяха хиляди въпроси.
— Добре, да, разбира се, че имате право да защитавате вашите оплодени зародиши. Разбирам вашата… липса на доверие. Макар да съм убеден, че е отправена не на място.
— Тогава, докато вие и Петра правите, каквото там трябва, аз ще повикам двама куриери от Центъра по оплождане към Женската болница, които да дочакат зародишите и да ги вземат за замразяване.
— Ще минат часове, докато стигнем до този етап — промърмори Волеску.
— Ще им заплатим за изчакването — обади се Петра. — Не искаме да има никакъв риск от грешки или закъснения.
— Разбира се, ще се наложи да имам достъп до зародишите отново за няколко часа — обясни Волеску. — За да ги отделя и тествам.
— В наше присъствие — каза Петра — и в присъствието на специалистът по оплождане, който ще имплантира първия зародиш.
— Разбира се — сковано се усмихна Волеску. — Ще ви дам успешните, а останалите ще изхвърля.
— Ние ще изхвърлим и унищожим всички, които притежават Ключа на Антон — поправи го Бийн.
— Това се разбира от само себе си — рече сдържано Волеску.
„Вече ни намрази заради тези правила — помисли Петра. — Вижда се в очите му въпреки спокойното му държане. Той е бесен, дори… смутен, да. Е, тъй като е най-близо до чувството за срам, така му се пада.“
Докато лекарят от персонала изследваше Петра, за да извърши имплантирането, Бийн се погрижи за наемането на охрана. Един пазач щеше да бъде на пост при „детската стая“ за зародиши, както очарователно я наричаше болничният персонал, денонощно, всеки ден.
— Тъй като ти първа започна да се превръщаш в параноик — каза й Бийн, — нямах друг избор.
Наистина, това бе облекчение. През дните, преди зародишите да станат готови за имплантиране, Волеску без съмнение трескаво опитваше да измисли някаква неразрушителна процедура, която да нарече генетичен тест. Петра се радваше, че не й се налага лично да е в болницата, за да наглежда зародишите.
Това й даде възможност да разгледа града от детството на Бийн. Съпругът й обаче изглеждаше твърдо решен да посети само туристическите места и после да се върне при своя компютър. Тя знаеше, че дългият престой в един и същи град го изнервя, при положение, че местонахождението им е известно на лице, на което те нямаха доверие. Волеску без съмнение познаваше всеки от техните врагове. Бийн настоя да сменят хотелите всеки ден и да се разхождат през няколко квартала, за да наемат такси, така че никой враг да не им постави капан. Но той избягваше не само своите врагове; но и миналото си в този град. Тя изучи внимателно картата на града и откри района, който Бийн явно избягваше. На сутринта, след като Бийн избра първото такси за деня, тя се наведе напред и даде направлението на шофьора.
На Бийн не му отне много време, за да осъзнае къде отива таксито. Петра забеляза, че е напрегнат, но той не възрази, нито се оплака. Как би могъл? Това щеше да е признание, че избягва местата, които познава като дете. Признаване, че се страхува и го боли при спомена.
Тя обаче не възнамеряваше да го остави да си мълчи цял ден:
— Спомням си историите, които ми разказваше — започна тихо. — Не са много, но все пак искам да знам заради себе си. Надявам се, че посещението на тези места няма да е твърде болезнено за теб, но дори да е, те моля да го изтърпиш. Искам да разказвам на нашите деца за техния баща, а как ще го сторя, ако не знам къде се е случило всичко?
След известно колебание Бийн кимна.
Слязоха от таксито и той я поведе по улиците на своето детство, които още тогава бяха стари и мръсни.
— Твърде малко неща са се променили тук — изрече Бийн. — Всъщност има само една разлика. Няма ги хилядите изоставени деца. Очевидно някой е намерил средства да се справи със сираците.
Петра продължи до задава въпроси, следейки внимателно за отговорите. Накрая Бийн разбра колко много означава това за нея и й показа миналото си.
— Живеех в тесните улички. В сенките, като хищник, чакащ някое създание да умре. Трябваше да следя за остатъци от храна, които други деца не виждаха. За неща, изхвърлени през нощта или разсипани от боклукчийските кофи. Всичко, което можеше да съдържа в себе си малко калории.
Той се изкачи до една голяма кофа за боклук и опря ръка на нея.