Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Но очевидно мислеше за сутрешната процедура.
— Ще ни излезе скъпо да държим пазач за неимплантираните — каза той.
Тя разбра накъде бие.
— Знаеш, че трябва да ги държим замразени, докато разберем дали първото имплантиране е успешно. Зародишите не винаги оцеляват.
Бийн кимна.
— Но знаеш, че аз не съм идиот. Разбирам много добре, че ти възнамеряваш да запазиш всички зародиши и ги имплантираш един по един, за да имаш възможно най-много мои деца.
— Разбира се — усмихна се Петра. — Какво ще стане, ако първородното е гадно като Питър Уигин?
— Немислимо. Как е възможно мое дете да притежава друго освен най-благия характер?
— Немислимо е, знам — съгласи се тя. — И все пак си мисля за това.
— Значи тази охрана ще продължи с години.
— Защо? Никой не иска останалите бебета, а вече унищожихме тези с Ключа на Антон.
— Знам — съгласи се Бийн, — но все пак те са децата на двама от джийша на Ендър. Дори да са без моето специално проклятие, си струва да бъдат откраднати.
— Но те няма да пораснат скоро, за да са от полза.
— Няма и нужда. На колко години бяхме ние? Колко възрастни сме дори сега? Има хора, които ще отвлекат децата, ще ги обучават известно време и после ще ги пратят на бойното поле. Да играят игри и да печелят войни.
— Няма да пусна никое от тях до военно обучение — заяви Петра.
— Ти няма да си в състояние да ги спреш.
— Имаме достатъчно пари благодарение на пенсиите, които Граф издейства за нас — напомни му тя. — Аз ще се уверя, че охраната е силна.
— Не, аз имах предвид, че изобщо няма да си в състояние да спреш децата да не търсят военна служба.
Разбира се, беше прав. Тестването за Военното училище включваше склонността на всяко дете към военно командване, към състезание в битката. Към воюване. Бийн и Петра доказаха колко силна е тази страст в тях. Нямаше начин някое от техните деца да е щастливо без да усети вкуса на военния живот.
— Поне няма да им се налага да унищожават извънземен нашественик, преди да навършат петнайсет години — подхвърли Петра.
Но Бийн не слушаше. Внезапно се бе напрегнал, докато четеше някакво съобщение.
— Какво има? — попита Петра.
— Мисля, че е от Горещата супа.
Тя отиде при него да погледне.
Беше някакъв имейл през една от анонимните служби — компания със седалище в Азия на име „Мистериозен Изток“. Редът с обсъжданата тема гласеше: „Определено не студена супа“. Значи, Горещата супа. Прякорът на Хан Цу от Военното училище, човек от джийша на Ендър, сега дълбоко замесен във висшето командване в Китай.
Съобщение от него до Бийн — бившия командир на въоръжените сили на хегемона, би означавало голямо предателство. Ето защо съобщението е било предадено на чужденец, срещнат на улицата някъде в Китай, вероятно турист от европейски или африкански произход. Самото съобщение не беше трудно за разбиране:
„Той мисли, че аз съм му казал къде ще бъде Калигула, но аз не съм.“
„Калигула“ можеше да се отнася само за Ахил. „Той“ можеше да се отнася само за Питър.
Хан Цу казваше, че според Питър той е бил източникът на информация относно местонахождението на затворническия конвой в деня, в който Суриявонг освободи Ахил.
Нищо чудно, Питър беше сигурен, че неговият източник е надежден — самият Хан Цу! Тъй като Хан Цу бе един от групата, която Ахил отвлече, имаше достатъчно основание да го мрази. Достатъчен мотив за Питър да повярва, че Хан Цу ще му каже къде ще бъде Ахил.
Но не е бил Хан Цу.
И ако не Хан Цу, тогава кой би могъл да изпрати такова съобщение, преструвайки се, че е дошло от него? Съобщение, което да се изтълкува, както подателя очаква.
— Трябваше да се сетим, че съобщението не е било от Хан Цу — изсумтя Бийн.
— Ние не знаехме, че Хан Цу е източникът.
— Хан Цу никога не би издал информация, която ще доведе до смъртта на невинни китайски войници. Питър би трябвало да го знае.
— Ние би трябвало да го знаем — поправи го Петра. — Питър не познава Горещата супа, нито пък ни каза, че Горещата супа е бил негов източник.
— И така, вече знаем кой е бил източникът — каза Бийн.
— Трябва веднага да съобщим на някого.
Бийн вече чукаше по клавиатурата.
— Това означава, че Ахил е отишъл там напълно подготвен — отбеляза тя. — Бих се изненадала, ако още не е открил начин да чете пощата на Питър.
— Аз не пиша до Питър.
— Тогава до кого?
— До госпожа и господин Уигин. Две отделни съобщения. Парчета от един пъзел. Има шанс Ахил да не наблюдава техните пощи или поне да не им обръща такова внимание, за да се сети, че трябва да събере двете съобщения в едно.