Сянката на марионетките

Половин час по-късно и двамата се съгласиха, че съобщенията ще свършат работа. Бийн ги изпрати. В Рибейрау Прету още не се бе съмнало. Нищо нямаше да се случи, преди семейство Уигин да се събуди.

— Ще напуснем веднага след имплантирането — каза Петра.

Ако Ахил контролираше нещата още от самото начало, тогава разполагаше с добра шпионска мрежа и вече знаеше къде са Петра и Бийн и какво вършат.

— Аз няма да дойда с теб — каза той. — Трябва да купя билетите. Дръж пазачите в стаята с теб.

— Чак вътре не — възрази тя, — но непосредствено отвън — със сигурност.

Петра си взе първа душ и беше напълно облечена, когато Бийн излезе от банята.

— Още нещо — каза Петра.

— Какво? — попита Бийн, докато подреждаше вещите си в чантата.

— Билетите ще са за различни полети.

Бийн спря да събира багажа си и я погледна.

— Разбирам. Взе от мен каквото искаше и сега си отиваш.

Тя се изсмя нервно.

— Ами да. Ти през цялото време ми говореше, че за нас е по-опасно, ако пътуваме заедно.

— И сега, когато имаш моето бебе в себе си, повече не е нужно да бъдеш с мен — подхвърли Бийн. Продължаваше да се усмихва, но тя знаеше, че зад шегата се крие истинско подозрение.

— Каквото и да сторят семейство Уигин, положението ще е адски напечено — каза Петра. — Аз запаметих всички твои скришни места, а ти запамети всички мои.

— Аз ти показах всички твои — припомни й Бийн.

— Нека се върнем обратно заедно след около седмица — предложи Петра. — Ако имам бременността на майка си, дотогава ще си повърна и червата.

— Ако имплантирането е успешно.

— Ще ми липсваш всеки миг, Бийн.

— Господ да ми е на помощ, но и ти ще ми липсваш.

Тя знаеше колко болезнено, колко ужасно нещо е това за него. Да обича някого толкова много, че наистина да му липсва, беше подвиг за Бийн. Другите две жени, които си бе позволил да обича с цялото си сърце, бяха убити.

— Няма да позволя на никого да навреди на нашето бебе — заяви тя.

Той се замисли за момент и изражението му се промени.

— Това бебе е вероятно най-добрата защита, която имаш.

Тя разбра и се усмихна:

— Не, те няма да ме убият, докато не видят на кого ще се окаже, че прилича. Но това не е защита срещу отвличане и задържане до раждането на детето.

— Аз ще дойда и ще ви взема, стига с бебето да сте живи.

— Точно това ме плаши. Че ние може да сме стръвта, която ще използват, за да ти устроят капан.

— Гледаме далеч напред — успокои я Бийн. — Те няма да ни заловят. Нито теб, нито мен. А ако го сторят… е, ще се справим и с това.

Приготвиха си багажа, огледаха стаята още веднъж, за да се уверят, че не са забравили нищо и не са оставили никакви следи, и напуснаха хотела. Отправиха се към Женската болница и детето, което ги чакаше там — вързоп от гени, нетърпеливи да се имплантират в нечия утроба, за да започнат да изтеглят хранителни вещества, да се делят и оформят в сърце и черва, ръце и крака, очи и уши, уста и мозък.