Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Тя дори не съжаляваше за неговото отсъствие. Все още се безпокоеше и имаше нежни спомени за него — дори може би го обичаше по някакъв мъничко-повече-от-платонически начин. Във Военното училище той бе смел бунтовник, предизвикващ системата, отказа да командва армия и заедно с Петра помогна на Ендър в борбата му срещу учителите. На Ерос обаче работеха заедно почти непрекъснато и може би това бе причината за взаимното им опознаване. Бунтовническата поза си беше отишла и той се бе разкрил като блестящ, но самонадеян командир. А когато тя се посрами пред Динк, когато бе завладяна от умора по време на една от „игрите“, това спусна бариера между нея и останалите. Между двамата с Динк обаче бариерата се превърна в непреодолима стена.
Дори когато целият джийш на Ендър беше отвлечен и затворен някъде в Русия, а с Динк се задяваха, както в онези времена, тя не чувстваше никаква искра.
Преди би се изсмяла, ако някой й кажеше, че ще се влюби в Бийн и след по-малко от три години ще се ожени за него. Защото ако Динк бе най-вероятният кандидат за нейното сърце във Военното училище, Бийн сигурно беше най-невероятният. Да, тя му помогна малко, както бе помогнала на Ендър, когато той правеше първите си стъпки, но това беше покровителстване, подаване на ръка на потискан човек.
В Командирското училище тя започна да уважава Бийн, видя какви усилия полага, как изобщо не прави нищо, за да спечели одобрението на другите, но винаги помага на своите приятели, каквото и да му струва това. Той беше един от най-дълбоко лоялните хора, които тя познаваше. Самият той не виждаше в себе си нито едно от тези достойнства, защото всичко, което вършеше, бе изцяло за собственото му благополучие.
Когато Бийн единствен не бе отвлечен, тя веднага разбра; че той ще опита всичко, за да ги спаси. Другите обмисляха да се свържат с него, но се отказваха веднага, щом научиха, че е убит. Петра никога не се отказа от него. Тя знаеше, че на Ахил нямаше да му е толкова лесно да го убие. Знаеше, че винаги ще намери начин да я освободи.
И той го бе направил.
Тя не го обичаше, защото я беше спасил. Обичаше го, защото през всичките тези месеци в плен непрекъснато трябваше да понася застрашителния образ на Ахил и заплахите му, че ще я убие, преплетени със страстното му желание да я притежава. Бийн бе нейната мечта за свобода. Когато си представяше живота извън пленничеството, тя продължаваше да мисли за свободата като за живот с него. Не като мъж и жена, а просто: „Когато бъда на свобода, ние ще намерим някакъв начин да победим Ахил.“ Ние. Ние ще намерим. А „ние“ означаваше тя и Бийн.
Но тогава научи за неговото генетично различие. За смъртта, която го очакваше поради порастване над възможностите на тялото му да се самоизхранва. И веднага разбра, че иска да роди негови деца. Не защото искаше децата й да страдат от някакъв странен недъг, който да ги направи блестящи пеперуди-еднодневки, уловили слънчевата светлина само за един-единствен ден, а защото не желаеше Бийн да си отиде, без да остави след себе си дете. Тя не можеше да понесе мисълта да го загуби и отчаяно искаше нещо от него да остане при нея, когато вече го няма.
Изобщо не можеше да му го обясни. Едва го обясни на себе си.
Но обстоятелствата се стекоха по-добре, отколкото тя се надяваше. Накара го да се срещне с Антон и го убеди далеч по-бързо, отколкото си мислеше, че е възможно.
Така повярва, че и той, без дори да го осъзнава, се е влюбил на свой ред в нея. Точно както тя искаше от него да продължи да живее в своите деца, сега той искаше тя да бъде майката, която ще се грижи за тях след смъртта му.
И да не беше любов, пак й беше достатъчно.
Ожениха се в Испания, свидетели бяха Антон и неговата нова невеста. Беше опасно да останат там дълго, защото не биваше да се застояват на едно място. Най-много харесваха Барселона, приказно място от сгради, които изглеждаха проектирани от Гауди… или вероятно изскочили от неговите сънища.
Ожениха се в катедралата „Саграда Фамилиа“ — името й я правеше идеалното място за венчавка. Разбира се, „Саграда Фамилиа“ се приписваше официално на свещеното семейство на Исус, но това не означаваше, че е неподходяща за всички семейства. Освен това децата на Петра щяха да са непорочно заченати, нали?
Меденият месец — ако можеше да се нарече „месец“ една седмица обикаляне от остров на остров, наслаждавайки се на Средиземно море и на африканския бриз — беше все пак една седмица по-дълъг, отколкото тя очакваше. След като познаваше характера на Бийн приблизително толкова добре, колкото на една личност въобще се удава да опознае друга, Петра беше твърде срамежлива относно опознаването на неговото тяло и относно позволението той да опознае нейното. Но тук им помогна Дарвин, защото страстта, която караше биологичните видове да оцеляват, им помогна да забравят непохватност и невежество.