Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— По онова време бях много добър в имплантирането на вируси — умение, което дори в наши дни не се прилага много при процедури с човешки същества, тъй като измененията продължават да са незаконни.
Той тихо се засмя, защото всеки знаеше, че на много места по света е разпространен бизнесът с изменение на гените в човешки бебета и че това умение се търси повече от всякога. Явно това бе и истинският бизнес на Волеску в момента, защото Холандия бе едно от най-безопасните места за практикуването му.
Но докато го слушаше, Петра ставаше все по-неспокойна. Волеску лъжеше за нещо. Промяната в поведението му бе малка, но младата жена прекарала месеци наред в наблюдение на всеки мъничък нюанс в държанието на Ахил, за да оцелее. Ето защо се превърна в прецизен наблюдател. Признаците на измама бяха налице. Енергична реч, прекалено ритмична, твърде весела. Погледи, които отбягваха техните. Ръце, които не преставаха да си играят със сакото и молива.
За какво ли лъжеше?
Веднъж щом си го помисли, вече беше сигурна, че е права.
Не съществуваше никакъв тест. В миналото, когато е създал Бийн, Волеску навярно просто бе въвел вируса за имплантиране, който изменя всички клетки в зародиша, после е зачакал да види дали всеки зародиш ще оживее и колко от оцелелите ще са успешно изменени. Случило се е, че са оцелели до един. Но не всички са имали Ключа на Антон.
Вероятно това бе причината, поради която от близо две дузини бебета е избягал само Бийн.
Вероятно той бе единственият, в когото изменението е успешно. Единственият с Ключа на Антон. Единственият, който беше така свръхестествено интелигентен, че е бил в състояние на една годинка да осъзнае каква опасност го грози, за да изпълзи навън от бебешката люлка, да се скрие в тоалетно казанче и да остане жив.
Навярно това беше лъжата на Волеску. Сигурно по-късно бе разработил тест, но едва ли. Защо обаче му беше да лъже? Споменал бе, че е правил такъв тест, така че би могъл… би могъл какво?
Да започне отново своя експеримент. Да вземе оставените от двама им зародиши и вместо да изхвърли онези с Ключа на Антон, да ги запази и изследва. И този път нямаше да има само един от две дузини, който да притежава повишена интелигентност и скъсена продължителност на живота. Този път генетичният шанс предлагаше разпределение петдесет на петдесет на Ключа на Антон сред зародишите.
И така, сега Петра трябваше да вземе решение. Ако тя изкажеше на глас това, в което бе уверена, Бийн щеше да осъзнае, че е права, и сделката щеше да се провали. Ако Волеску не притежаваше метод за тестване, значи никой друг не притежаваше. Бийн щеше да се откаже да има деца.
Ето защо, ако тя възнамеряваше да има дете от Бийн, Волеску трябваше да свърши работата, не защото бе овладял Ключа на Антон, а защото Бийн го вярваше.
Но какво щеше да стане с останалите зародиши? Те също щяха да са нейни деца, растящи като роби, като обекти за експерименти в ръцете на напълно безскрупулен човек.
— Вие, разбира се, знаете, че няма да има действително имплантиране — каза Петра.
Тъй като Бийн изобщо не бе чувал за тази част в техните планове, се изненада — но в типичен за него стил само леко се усмихна, все едно бяха обсъждали темата десетки пъти. Такова доверие… Младата жена дори не изпита вина, че той я подкрепя напълно в момент, в който тя полага толкова усилия да го измами. Петра може би не правеше това, което Бийн желае, но тя знаеше, че дълбоко в себе си нейният съпруг жадува за същото.
Волеску обаче се изненада.
— Но… какво имате предвид? — попита той.
— Извинете ме — каза Петра, — но ние ще останем с вас по време на целия процес на оплождане и ще следим всеки оплоден зародиш да бъде изпратен в Женската болница, където ще бъдат под болнична охрана, докато дойде време за имплантирането.
Волеску почервеня от гняв:
— В какво ме обвинявате?
— Че сте човекът, който вече доказахте, че сте.
— Много години си плащах за това.
Сега Бийн разбра — дотолкова, че да се присъедини към жена си леко и закачливо:
— Не се съмняваме, но разбира се, искаме да сме сигурни, че наши деца с Ключа на Антон няма да се събудят в тайна лаборатория, както някога се случи с мен.
— Тази среща приключи — заяви Волеску и се изправи на крака.
На Петра й прималя. Защо й беше изобщо да се обажда? Сега нямаше да има имплантиране и Бийн щеше да открие…
— Чудесно, значи веднага пристъпваме към извличане на яйцеклетките, така ли? — престори се на неразбрал Бийн. — Мисля, че времето е подходящо. Ето защо се уговорихме за днешния ден.
Волеску го прониза с поглед.
— След като ме обидихте ли?