Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Той я блъсна във водата.
— Но начина, по който Ахил е оценил постъпката си, може би е бил точно такъв — романтичен.
— Той я удуши. Не ме е грижа какво е мислел, когато го е сторил или след това. Целуна я, после я удуши.
— Надявам се, че не си видял самото убийство! — потрепери Петра. Би било твърде ужасно, ако Бийн носеше картината в съзнанието си през всичките тези години.
— Аз видях целувката. Бях твърде егоистичен и глупав, за да разбера какво означава тя.
Петра си спомни своята собствена целувка от Ахил и потрепери.
— Ти си помислил, каквото би помислил всеки друг — предположи Петра. — Ти си помислил, че неговата целувка означава същото, каквото моята.
Тя го целуна.
Той също. Жадно.
Но когато целувката свърши, той дълбоко се замисли:
— Бих се отказал от всичко, което съм постигнал в живота си оттогава насам, само ако можех да се върна, за да я спася.
— Какво, мислиш, че би могъл да го победиш ли? Забрави ли колко малък си бил тогава?
— Ако бях там, ако той знаеше, че аз наблюдавам, нямаше да я убие. Ахил никога не рискува да бъде разкрит, ако може да го избегне.
— Той можеше да убие и теб.
— Не би могъл да убие едновременно и двама ни. Не и с този сакат крак. Когото от двамата да нападнеше, другият щеше да крещи: „жестоко убийство!“ и да отиде за помощ.
— Или да го удари по главата с камък.
— Да. Поук би могла да го стори, но аз не бих успял да го вдигна по-високо от главата му. А не мисля, че пускайки камък върху пръстите на краката му, бих помогнал с нещо.
Останаха до дока още малко и се отправиха обратно към болницата.
Пазачът беше на поста си. Всичко на света бе наред.
Всичко. Бийн се бе върнал в своето детство и не бе плакал много, не се бе извърнал и не бе избягал до някое безопасно място.
Или така мислеше тя, когато напуснаха болницата, върнаха се в хотела си и той легна на леглото. Дишаше тежко, докато тя не осъзна, че всъщност плаче. Силни ридания без сълзи разтърсваха цялото му тяло.
Тя легна до него и го прегръща, докато той заспа.
Фалшификацията на Волеску бе изключително добра, за миг дори Петра повярва, че той може би наистина умее да тества зародишите. Но не, беше измама — той просто бе достатъчно умен, достатъчно учен, за да изфабрикува убедителна измама, достатъчно реалистична, за да заблуди и лаици като тях, и дори доктора по оплождането, който бяха довели със себе си. Сигурно го бе направил да изглежда като тестовете, които тези доктори провеждат, за да проверят пола на детето или за наличието на по-големи генетични дефекти.
Навярно и докторите разбираха, че е измама, но не казваха нищо, защото всички доктори, манипулиращи гените на бебета, играеха една и съща игра. Преструваха се, че проверяват за дефекти, които на практика не биха могли да бъдат проверени, и знаеха, че когато фалшификацията им бъде разкрита, родителите вече ще са привързани към детето. Никой нямаше да ги даде под съд за неуспех при извършване на незаконната процедура за снабдяване с необикновени умения или интелект. Може би всички тези магазини за умни бебета бяха измама? Петра бе убедена че я лъжат, защото в края на процедурата Волеску изглеждаше облекчен. Той знаеше, че процедурите изобщо не са важни. Защото нямаше никакъв риск. Тестът не означаваше нищо.
Зародишите бяха девет. Той се престори, че идентифицира три от тях като притежаващи Ключа на Антон. Опита се да подаде пробите на един от своите асистенти, за да ги изхвърли, но Бийн настоя той да ги даде за премахване на техния доктор.
— Не искам никой от тези зародиши случайно да стане бебе — обясни той с усмивка.
Но за Петра те вече бяха бебета и я заболя, когато ги изсипаха в една мивка и изтъркаха контейнерите, в случай че някой зародиш е успял да оцелее в някоя капка.
„Колко се заблуждавам“ — хрумна й изведнъж.
Контейнерите, които той бе промил със силна струя вода, изобщо не бяха съдържали зародиши. Волеску едва ли би жертвал някои от тях, когато беше достатъчно само да каже, че тези съдържат зародиши с Ключа на Антон.
Ето защо, уверена, че в действителност не е навредено на нито едно нейно дете, тя благодари на Волеску за неговата помощ. Волеску не изнесе нищо от стаята.
После Бийн и Петра заедно наблюдаваха как шестте останали зародиша бяха замразени, техните контейнери — маркирани, и разбира се, обезопасени срещу фалшифициране.
На сутринта преди имплантирането и двамата се събудиха още с пукването на зората твърде превъзбудени, твърде нервни, за да спят. Тя лежеше на леглото, четеше и опитваше да се успокои. Бийн седеше на масата в хотелската стая и сърфираше из мрежите.