Сянката на марионетките

— Това не е същият град — каза Бийн.

— Разбира се, че не — съгласи се Петра, — сега си по-висок.

Това бе първото връщане на Бийн в Ротердам, откакто го бе напуснал като малко дете, за да отиде в космоса и да се обучи за войник. През цялото му странстване със сестра Карлота след войната тя нито веднъж не предложи да дойдат тук, а самият той никога не си го помисли.

Но точно тук се намираше Волеску — имаше дързостта да се установи отново в града, където е бил арестуван. Сега, разбира се, той не наричаше своята работа изследване — въпреки че изследването бе незаконно от много години насам, други учени го бяха продължили тихомълком, а когато след войната бяха в състояние да публикуват отново, до един бяха изоставили всички достижения на Волеску.

Ето защо неговите офиси в старо, но прекрасно здание в сърцето на града, бяха наречени скромно РЕПРОДУКТИВНИ БЕЗОПАСНИ УСЛУГИ.

— Безопасни — коментира Петра. — Странно наименование, предвид колко бебета е убил.

— Не бебета. Незаконните експерименти са били приключили, никога не са били открити бебета.

— Това всъщност налива масло в огъня, нали?

— Гледаш твърде много филми. Започваш да използваш американски жаргон.

— Какво друго да правя, когато ти прекарваш цялото си време в мрежата, спасявайки света?

— Предстои ми да се срещна с моя създател, а ти ми се оплакваш, че прекарвам твърде много време в мрежата.

— Той не е твоят създател — възрази тя.

— Кой тогава? Моите биологически родители ли? Те създадоха Николай. Аз бях оставен в хладилника.

— Имах предвид Бог — уточни Петра.

— Знам — усмихна се той. — Убеден съм, че моето съществуване се дължи на едно Божие мигване. Ако той бе внимавал, аз изобщо нямаше да се появя на бял свят.

— Не ме предизвиквай с религията. Няма да се поддам.

— Ти започна.

— Аз не съм сестра Карлота.

— Ако беше, нямаше да мога да се оженя за теб. Това ли бяха вариантите за теб? Мен или манастир?

Петра се засмя и леко го побутна. Но жестът не приличаше много на побутване, по-скоро беше извинение да го докосне. Да докаже на себе си, че той е неин, че може да го докосва, когато й харесва, и че всичко е наред. Дори пред Бог, тъй като вече бяха законно женени — формалност преди оплождането „ин витро“. Така нямаше да има съмнение относно бащинството или съвместното притежание на зародишите.

Формалност, която тя всъщност искаше.

Кога за пръв път бе помислила за женитба? Във Военното училище, ако някой я бе запитал за кого би се оженила евентуално, тя би отговорила: „За някой глупак, защото никой по-умен няма да ме вземе.“ Но ако бе сигурна, че никой няма да разгласи тайната, тя би казала: „Динк Мийкър“. Във Военното училище той беше най-близкият й приятел.

Динк беше холандец, но сега не беше в Холандия. Холандия нямаше войска. Динк беше преотстъпен на Англия — все едно бе футболист — за да сътрудничи при създаването на съвместния Англо-Американски план. Това бе истинско прахосване на неговия талант, тъй като и от двете страни на Атлантическия океан липсваше и най-малкото желание за намеса в бъркотията, която разтърсваше останалата част от света.