Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Спри вентилатора, Дребосък! — викна Инди. — Аз отивам да видя дали при Уили всичко е наред!
Американецът изхвръкна от стаята, а Дребосъка се протегна и врътна един ключ на стената.
С широко разтворени очи Индиана връхлетя в стаята на Уили.
Тя лежеше на леглото със замряло сърце.
— О, Инди.
Дойде, в края на краищата. Прекрасен е! Може пък да не е погледнал часовника. Той се хвърли към леглото й.
— Бъди нежен! — прошепна тя.
Индиана прелетя край нея и завря глава под леглото. Никой. Скочи на крака и се зае да изследва най-грижливо стаята.
— Хей, аз съм тук! — повика го Уили. Инди продължи претърсването, без да й обръща внимание. Тя дръпна балдахина и видя, че очите му са насълзени. От любов, в това не може да има съмнение!
Инди заобиколи леглото и се отправи към вратата.
— Няма никой — промърмори сякаш на себе си той.
— Как да няма? — учуди се Уили и отметна балдахина. — Аз съм тук!
Инди се насочи към огледалото, а Уили скочи от леглото и го последва. Вниманието му привлече голяма ваза с цветя, висяща в ъгъла, вляво от огледалото. Убиецът беше проникнал в стаята му през тайна врата, а това означаваше, че и тук сигурно има нещо подобно.
Пристъпи към една от колоните на просторното помещение. Предчувствието му беше толкова силно, че едва ли можеше да се заблуждава.
Уили продължаваше да върви по петите му.
— Държиш се много странно, Инди! — озадачено отбеляза тя.
Инди заразглежда колоната, без да й обръща внимание. Върху камъка изкусно беше гравирана фигурата на гола танцьорка. Пръстите му пъргаво заопипваха издутините — крака, украшения, бедра, гърди.
На Уили всичко това й се стори прекалено.
— Хей, аз съм тук! — повика го тя.
Лостът се оказа прикрит от гърдите.
Колоната внезапно проскърца, завъртя се и изчезна в стената. Пред очите им се разкри мрачният отвор на някакъв тунел.
Инди пристъпи крачка напред, драсна клечка кибрит и прочете издълбания в каменната стена надпис: „Върви по стъпките на Шива“.
— Какво означава това? — възбудено пошепна Уили, застанала зад гърба му.
— „Не предавай.“ — Инди престана да чете, бръкна в джоба си и измъкна парченцето излинял папирус. След това се зае да сравнява текста му с надписите на стената.
Зад тях вратата се отвори и на прага се появи Дребосъка. Видял ги край стената, той с бързи крачки се приближи.
Инди прочете санскритския надпис на късчето папирус:
— „Не предавай истината.“
После се обърна назад и кратко заповяда:
— Дребосък, отивай да събереш нещата ни!
Момчето изтича обратно в спалнята, а Индиана застана с лице към тъмния вход на тунела.
ГЛАВА 6
ХРАМЪТ НА ОБРЕЧЕНИТЕ
— Какво има там вътре? — уплашено прошепна Уили.
— Точно това възнамерявам да разбера — отвърна Инди. — Ти оставаш тук. Ако не се върна до един час, отиваш да събудиш капитан Блумбърт, ясно ли е?
Тя кимна безмълвно. Появи се Дребосъка, натоварен с чантата, шапката и камшика на Инди. Двамата се спогледаха и хлътнаха в тъмния тунел.
До първия завой водеше Дребосъка, тъй като трябваше да проверява дали тунелът е достатъчно широк за едър мъж като Инди. Но сгъстяващият се мрак започваше да го плаши.
— Мисля ние няма работа тук, доктор Джоунс — изказа мнение той.
Инди го хвана за яката и го дръпна зад себе си.
— Стой отзад, Дребосък — нареди той. — Върви в стъпките ми. И не пипай нищо!
Инди предпазливо тръгна напред, а Дребосъка го последва. Изведнъж видя една малка врата в стената на тунела, която Инди подмина, без да забележи. Протегна ръка и натисна бравата. Вратата изведнъж се откачи и два човешки скелета се стовариха отгоре му със смразяващ кръвта трясък.
Дребосъка изпищя и тупна по задник. Вече познаваше тези приятелчета — беше ги гледал във филма „Мумията“ и още тогава изпрати съвсем категорично послание до Онзи, владетеля на подобни страхотии — беше му внушил, че не изпитва никакво желание да си има работа с такива ужасяващи скелети, особено пък в тъмен тунел! Сигурно някой се мъчеше да го сплаши.
Инди се протегна и го изправи. После го поведе към поредния завой, като почти го мъкнеше на ръце. Полъхна хладен вятър и край главите им заплющяха някакви одрани кожи, които твърде много приличаха на човешки.
Дребосъка измъкна ножа си и тържествено рече:
— Стъпвам в твои стъпки! Не пипам нищо!
Кожите продължаваха да плющят в мрака. Момчето пое дъх и напевно поде дълъг низ китайски молитви и заклинания срещу духове. Общо взето, не беше изненадан от обстановката, тъй като на няколко пъти беше гледал филма „Невидимия“, в който постоянно се случваха подобни неща.